Когато Дамян Дамянов цъфна до бюрото ми и заяви, че няма намерение просто да странира „Изкуството има значение“, да сглоби текста на Нийл Геймън и илюстрациите на Крис Ридел, а да изпише ръчно всяка една дума, едва ли погледът ми е издавал особено вдъхновение. При темпото, с което работя, обикновено сроковете са за вчера, а едно ръкоделие като това би отнело време. Но изкуството има значение, дявол да го вземе, така че го оставих да прави каквото си иска. За щастие.
Защото сега книгата изглежда уникално – и това не е празната думичка, която се лепи на какво ли не, което често е абсолютно същото като хиляда други неща. И по този начин Дамян допринесе за тези луди, свободни и бунтовни идеи на Геймън (предадени чудесно от Комата, разбира се), допълнени и с не по-малко разчупените и забавни илюстрации на Ридел, да засияят по-добре на български. В четири наглед кратки, но всъщност всеобхватни текста – „Кредо“, „Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтанията“, „Сглобяване на стол“ и „Правете добро изкуство“, той излага една радикална философия в подкрепа на четенето, книгите и в крайна сметка правенето на добро изкуство. Първият текст е посветен на антицензурата, на борбата за свобода на идеите и да не се позволи да бъдат смазани от религиозен или политически диктат. Вторият е възхвала на книгите, библиотеките, библиотекарите и благотворното им влияние върху младите умове. Третият е посветен на сглобяването на стол като стъпки в посока на изкуството – и към небето във всеки смисъл. А четвъртият е силно насърчение към всекиго да преодолява всички пречки и да прави това, което си ще, като са вплетени много биографични елементи, Геймън споделя през какво е минал, за да стигне до своето добро изкуство („Американски богове“, „Океанът в края на пътя“, „За щастие, млякото“, „Коралайн“, „Никога, никъде, никой“). В този последен текст е същинската сърцевина на книгата – ритник в задника на мързела и липсата на мотивация.
„Изкуството има значение“ е едно кратко удоволствийце, което съм щастлив, че изглежда точно както е – и следващия път обещавам да гледам Дамян вдъхновено, като ми подхвърли следващата си добра идея. Той поне е доказал, че прави добро изкуство, Геймън би го одобрил със сигурност. Ще оставя тук три от страничките в книгата, за да добиете представа.
