Писателите са особен вид телепати, имащи неограничен достъп до мислите и чувствата на своите герои. Слабият писател създава кукли на конци, личи си как движи тела без воля. Но добрият писател създава пълнокръвни герои, които започват да дишат сами. И остава само да записва случващото се.
Сигурно сте се досетили, че ще причисля Иън Макюън към втория тип. Още повече, той не само изгражда изумително плътни герои, но и ги поставя в наситена, цветна, почти осезаема среда.
“Изкупление” е изградена сред три декора. Първият е голяма къща, в която семейство посреща гости. Малката Брайъни обикаля сред всички тях, пречупвайки света през разбиранията си, като нерядко бърка дълбоко в преценката си. Политналото действие я прави главен свидетел на една трагедия и детското й въображение неумолимо я тласка към грешно решение. Което вкарва един мъж в затвора.
Втората сцена е сред френските поля, където английската армия бяга пред нахлуващите хитлеристки танкове. Целта на Роби Търнър (същия мъж) и още няколко войници е Дюнкерк и бягството на Острова. Те минават през ужаса на разрушението и хаоса.
Последното място е болница, в която Брайъни се труди като медицинска сестра. Сестра й Сесилия и Роби се обичат от онзи злополучен ден, в който тя го е посочила с пръст. Сега грешницата е пораснала и също е избрала да стане медицинска сестра, за да изкупи греха си. Скоро идва тази възможност…
Романът е радост за очите и сърцето. Действието категорично е изтласкано на заден план, подчинено на построения свят и преплетените чувства на героите. Първата част е сякаш застинала във времето, докато събитията се движат последователно през погледа на отделните герои. Военната част е далеч по-динамична и драматична, а в края действието отново стихва като летен ветрец. Леко и бавно.
Преслав от “Литературата днес” е написал куп хвалби за книгата, вижте ги.
От същия жанр
