Човек, като се застои вкъщи, започва да рови по шкафове. И да открива още и още книги, прибрани там незнайно кога – и се успокоява, че и година може да си откара в карантина, ако се наложи. Книги има! Точно в такъв шкаф открих двата киносценария на Виктор Пасков и Петър Маринков, събрани в „Изменници в нощта“.
Едноименният киносценарий е истинско пиршество от жлъчна сатира на социалистическото изкуство, на контрола върху творците и на промяната – колко да е промяна – след падането на режима. С много хумор двамата автори разказват историята на младия Теофраст, чиито родители си имат проблеми с властите и в стремежа си да осигурят бъдеще на сина си, пишат за него пламенни творби в духа на социалистическото време и го убеждават да се дистанцира от дома си. Тези творби са приети възторжено, а неговите плахи опити да пише различни книги са приети на нож. Кариерата на набедения за гениален писател лети, получава куп облаги, недостъпни за обикновените хора, но с падането на режима палачинката се обръща по най-забавния възможен начин. Стана ми интересно, че и тук се появяват едни говорещи хлебарки, както в знаковия роман „Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов, само дето тия са съветски, генералски.
Не си ми нужен разкаян. Продължавай да живееш като знаменит автор. Яж, пий, курварувай и забрави всякакви пудели и хлебарки. Въобще забрави да пишеш. Поне докато победим световния империализъм.
Вторият киносценарий носи гръмкото име „Спасителят на Третия свят“. Във фокуса е Андрей, син на мафиотски бос, който движи оръжеен бизнес, който внезапно застава начело на бизнес империята. Пълен с идеали и с невнятната убеденост, че баща му е въртял безобидна търговия с музикални инструменти, той започва да обърква добре наредените контакти, захранващи дребни и големи конфликти по света. Действието се мести по нашето Черноморие, а по петите му са изпратени страховити серийни убийци. Но… любовта и музиката са по-силни от омразата и смъртта, това го знаем от всички велики романи на Пасков, нали?
За филми не знам (зер знаем за какви глупости се харчат милионните субсидии за кино у нас), но мисля, че биха станали чудесни пиеси от тези два текста, които бих гледал с удоволствие – но и дори като книги си заслужават, в тях ясно се вижда стихийният талант на Пасков, който и до днес му отрежда челно място в модерната българска литература.