Нов безумен пропуск – не бях чел Борхес, въпреки възторженото мнение на куп приятели (и основно Преслав от “Литературата днес”).
Леко нагазих в него, със смътно подозрение заради нелеките първи страници…. и докато се усетя, почвата изчезна изпод краката ми и потънах. Не започнах да се давя, в Борхесовите страници се диша лекои свободно, диша се РАЗЛИЧНО, сладостно…
Изключителни разкази в “Измислици” или както щете там си ги класифицирайте. Полетът на Борхес е стремителен и объркващ, въображението и ерудицията му се смесват неудържимо и изпод перото му изниква Литература, която не се вмества в граници, канони, категории, схеми… Непрестанно ще го препрочитам, просто се чудя като стана на 50 какви чудеса ще изникнат между същите тези корици.
Не мога да преразкажа какво има зад необятните 150 странички. Да, необятни са и не преувеличавам ни най-малко. Само ще щрихирам – цяла една планета, материализираща се от нищото и трансформираща света ни, писател,пишещ “Дон Кихот” в XX век, след като се превъплащава в Сервантес, въплътяващи се съновидения в огнен каданс, най-лудата лотария сред руините на Вавилон, безкрайно пътешествие сред библиотека-Вселена (публикувах го във Всичколандия), както и най-невероятната шпионска акция… И това е само половината.
Следва сблъсък между спомени и живеене, две взаимоизключващи се случвания (бегла прилика с “Парфюмът” и всеобхватността на ароматните спомени на Грьонуй), едно предателство, едно разпредателстване (Юдово, ест), заигравка с историята, писания по съдбата…
Всичко има между тези страници, бях в истински потрес от тях. Препоръчвам горещо!