Вдигнете завесата/отгърнете страницата. Машината се завърта/мастилото се сгъстява. Светлина/начало на приказката, слъцето изгрява. Започва филмът/книгата.
“Изобретението на Хюго” е нещо уникално. май няма по-банални думи, с които да започна, но няма и как да не бъде засвидетелствана природата на тази чудата приказка, която стои нейде в пространството между класическия и графичния роман, сияейки със своя собствена светлина.
Хюго Кабре е сираче, което живее сам-саминко на гарата в свой си свят зад стените, несмущаван от никого, докато ежедневно се грижи за часовниците на гарата… е, и пооткрадвайки по малко храна и механични части. В наследство от баща си той има един чудат автоматон – приличен на човек робот, който би трябвало да може дапише, ако се поправи. Мечтата на Хюго е в тази посока, той е убеден, че посланието, което автоматонът ще напише, ще промени живота му и ще му покаже къде е мястото му в този враждебен и чужд свят.
Приказката започва, когато в живота на Хюго нахлуват загадъчен майстор на играчки (честа жертва на набезите му за части) и негова връстничка. Тримата се впускат във взаимна гоненица, изпълнена с взаимно недоверие и дълго пазени тайни, а за да излезе истината, трябва просто да се доверят един другиму. Но това е най-трудното, нали? Но когато доверието се зароди, нищо не може да спре щастливия край…
Сами виждате, че историята си е точно тип Чарлз Дикенс или Хектор Мало, без претенции за някакви дълбини и внезапни обрати. Но чарът на книгата е в невероятните й илюстрации, които разказват по-голямата част от историята – текстът е относително нарядко и предава основно разговорите между героите, А всичко останало е обрисувано по наистина великолепен начин. Получила се е сплав, на която се насладих безмерно, идеята на Селзник е просто фантастична и дори за миг не можеш да отделиш текста и картинките една от друга.
За втори път след “Избраните творби на Т. В. Спивет” на Рийф Ларсън издателство “Милениум” ме впечатляват страхотно с полиграфията на своя книга. “Изобретението на Хюго” е преживяване, което си заслужава по всеки възможен начин и се надявам малко по-високата цена – абсолютно неизбежна за такова издание – да не ви спре да го дарите на себе си или детето си. Препоръчвам и двете книги горещо.
Да не забравя и превода – той е на Светла Христова, една от любимите ми преводачки, благодарение на чийто талант имаме Карлос Руис Сафон в пълния му блясък.
Спускайте бавно завесата/отгърнете последната страница. Машината забавя ход/споменът остава запечатан. Тъмнина/край на приказката, слъцето залязва. Филмът/книгата завърши.
От същия жанр
