– Мамка му… Такива работи се случват само в другите страни.
Питър Хелър пише особени книги, в които често природата е почти като самостоятелен герой, на нейния фон човешките действия изглеждат по-различно, по-нелогични и дори абсурдни понякога – това си личи особено в „Изпепелен свят“, която ми напомни както за първата негова книга, която прочетох, „Кучешките звезди“, но и за части и идеи от „Инструкторът“ и „Последният рейнджър“. Сред горите на Мейн човек може да се изгуби случайно или нарочно, да остави света някъде там отвъд, да забрави дори за него, за да намери себе си. И точно това правят двамина приятели редовно – едно приятелство, създадено и скрепено, докато си били деца, в едно минало, за което малко по малко ще научим доста, включително някои определено причудливи детайли. Същностна част от книгата е за вътрешните вселени на двамата, за опита и разбирането им за света, и как и защо реагират в една неочаквана ситуация, за която се оказват всъщност подготвени.
В близко бъдеще, което по-рано би изглеждало фантастично, но с настоящия целенасочен разпад в САЩ придобива повече от реалистична окраска, двамината приятели, които са се скитали изолирано из горите известно време, внезапно се оказват сред изпепелен град, а скоро ще открият, че далеч не е единственият. Докато ги е нямало, ситуацията в страната рязко се е влошила. Из Мейн се вихри сепаратистка революция, а единствената информация, която двамата получават, е от канадски медии, които с потрес следят какво се случва отвъд южната им граница, докато се готвят за тежки решения. Или както някак пророчески пише Хелър: „Някоя геополитическа сламка най-накрая е счупила гръбнака на крехките доросъседски отношения в Северна Америка. Киселината в раздорите между братя прояжда най-силно.“
Единият от мъжете има семейство, с което не може да се свърже, другият е загубил своето и може да вини само себе си за това. Целта им е да се измъкнат, но във всички посоки сякаш дебнат опасности. В крепкото им наглед приятелство също има пукнатини, които ще излязат наяве, докато двамата се опитват да оцелеят сред неразбираемия хаос, който се вихри около тях – хаос, който сблъсъкът между военните и отцепниците поражда и който в крайна сметка води до немислимо наглед насилие. Откриването и спасяването на едно дете всъщност дава възможност на двамата да насочат ясно умовете и сърцата си към действия, които не просто ще ги измъкнат от кашата, но може би ще им дадат и някакво обяснение на случващото се.
И макар и само за момент, той отново осъзна – в мускулите и костите си – какво е да обитаваш кожата си, сигурен и способен, и да се удивляваш на разрастващата се отвъд нея шир и на всички възможности, стаени там. Да се удивляваш как сърцето ти се отваря.
Именно липсата на обяснение в началото крепи интригата в романа, както и прескачането между миналото на двамата мъже и това опасно настояще, в което самите те трябва да убиват, за да оцелеят. Пред очите им се разкриват крайностите, до които може да стигне едно разпадащо се общество, а скоро става ясно, че „Изпепелен свят“ всъщност е силна аларма за увеличаващите се шансове подобни събития да се разиграят в един или друг мащаб, ако деструктивните процеси не бъдат спряни някак си. Романът има някакъв завършек, но той определено оставя простор за продължение и развиване на идеята за гражданска война в САЩ, при която отделни щати да заявят и отстоят някаква независимост. И пак – по-рано това би било фантастика. Сега не чак толкова.
От същия автор
От същите жанрове
