Отново и отново се заканвам да престана да чета тийн фентъзита и все се подмамвам по аурата около някое ново, което обещава да е различно, магнетично и да, магично по смислен начин. Безспорно такава е аурата около „Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик (куп награди обра), която извлича жизнените си сокове от славянската митология, което за западняците е екзотично, а за нас – близко и понятно. Затова и трябваше да я прочета, корицата също си каза думата – безспорно се отличава от всички останали по лавиците (но и тази вдясно с къщичката в сянката на кулата е прекрасна, да).
Както виждате от оценката, не съм свръхвъзхитен, но в никой случай не съм и разочарован от книгата – тече си леко и бързо, имаше си няколко много силни хорър момента, но и изобилие от клишета, които просто се прехвърлят от книга в книга, или се добавят при шлифовката за масова публика, нямам идея. Винаги любовните линии дънят работите в тия книги за мен, но пък не се съмнявам, че именно любовните линии са най-интересни за пряката им публика. Абсолютно не понасям това банализирано до ента степен отношение невинно момиче – загадъчен, студен богаташ/магьосник (една приятелка дори спря да я чете, защото ѝ напомнило на сивата напаст, но я убедих да продължи, след като се убедих, че това се размива), и пламването на любов там някъде от нищото. Това, за което съм благодарен на Новик, е, че не позволи клишето да се повтори в пълнота и бе ограничила любовните трепети до приемлива степен – имаше повече магии и битки, така по-бива.
Историята следва лъкатушните отношения между Агнешка, обикновено момиче от граничната територия до Леса – злокобно, обсебено от диви сили, което малко по малко се разпростира все по-нашироко, а деформираните му обитатели не се свенят да нападат хората, и Змея, местния магьосник, който живее в непристъпна кула и воюва с тези природни извращения, защитавайки селата по заръка на краля. Едно време Змея е взимал участие в дворцовите игри, но се е разочаровал и сега върши своя дълг в затънтената провинция. На всеки десет години той взима по едно момиче при себе си, а след изтичане на срока ги отпраща надалеч, след този период те така и не искат да се върнат по родните си места. Агнешка е неочакван избор пред местната красавица, нескопосана е, спъната, объркана… и да, владее магия, за която не подозира, разбира се.
Допаднаха ми двата подхода към магията в тази книга – методичният и аналитичен, почти научен подход на Змея, който я претегля и дозира, изпробва и търси нови възможности. Срещу това е изправена стихийната магия на Агнешка, която кара упорито мълчаливи досега заклинания да се разбуждат към живот. И това е тъкмо навреме, защото големи беди се задават към кралството – в Леса се готви мощна инвазия, а под клоните на чудовищната гора се крият стари тайни, които крещят да бъдат разбулени. Новик добре разиграва идеите си, действието има няколко интересни обрата, има образи, които се запомнят, има кървави битки, след които жертвите не се надигат. Всичко е истинско и няма много място за игра и забава. Не ми допадна разкритието как е създаден Леса, много приказна беше тази история дори за фентъзи книга 🙂
Накратко, Новик не успя да ме впечатли толкова, колкото примерно Патрик Нес и Дерек Ланди, но не ме и накара да съжалявам за решението си да чета „Изтръгнати от корен“. Добра си е книгата за своя жанр, определно над средното ниво, като се плъзга точно по ръба на понятното за средния млад читател и наистина оригиналната трактовка на славянската митология за незапознати с нея.
Възторжени ревюта за книгата има в „Аз чета“, „Детски книги“, „Сборище на трабадури“ и „bookcompass“.
От същите жанрове
