В Изумрудения град щастието е скъпо

  Преживяването, наречено „Жестокото присъствие на времето“, бе съшито от истории, които плавно преливаха една в друга, но притежаваха и чудесно изградена самостойност. „Изумруденият град“ е далечен предвестник на този роман, който донесе „Пулицър“ на Дженифър Игън през 2011 г. И макар в началото на лятото да ми се чете само фантастика (по възможност приключенска), държах да посетя тоя град първо, за да си припомня една емоция от някогато.

  Игън умее да гради различни сюжети, но носещи сходни емоции – основно минорни. Това са емоциите на обикновените хора, впримчени в делника, направили своите решения и установили, че до едно са били погрешни. Често в основата на историите са разпадащи се бракове и разкъсани семейства. Нарядко се вмъкват повечко пари, за да отведат повествованието в друга, рядко по-щастлива орбита. Пътешествията са чести, но никога по добър повод. Живот в обичайния смисъл, в който щастието е миг, а в останалото време човек трябва да се справя някак си в очакване и стремеж към следващия.

    Малко повече за отделните разкази.  В „Защо Китай“ един мъж повежда семейството си към своето собствено бягство от проблемите, които е натворил в корпоративния си образ. Но една отломка, също лъжлива, ще го открие дори в многолюдната Азия. „Свято сърце“ е разказ за болката на младостта, която често от емоционална премнинава във физическа – и понякога това не е лошо, става отдушник, който може да заздравее, тялото се самолекува, душата не. „Изумруденият град“ е декадентска история за живота зад лъскавите корици и снимките на хубавици по вътрешните страници на списанията. „Стилистката“ е своего рода негово продължение, описващ как протича една фотосесия и как едно момиче продава бързо и лесно младостта си. „Само една част“ е объркан разказ за объркано семейство с трагедия в миналото и предстояща сякаш нова в настоящето. „Номерът с часовника“ е най-добрият в сборника за мен, историята на един сваляч и неговите улегнали приятели, понякога приятелството се взривява под напора на различията. „Малкото, което имаме“ – за красотата и нещастието, свързано понякога с нея. „Пуерто Ваярта“ е за още едно дисфункционално семейство с кръшкащ баща. „Испанска зима“ е от малкото разкази с хепи енд, но към него водят два провалени живота, така че везните са изравнени. „Писмо до Джоузефин“ пък е противоположната история на жена с обикновено минало, омъжила се за богаташ, и опитваща се да обясни новия си живот на някогашна своя приятелка. „Лунни сестри“ е кратък разказ за момичета, които бягат от реалността с наркотици и се предизвикват една друга да правят все по-луди неща.

   Като цяло „Изумруденият град“ е добър реалистичен сборник, ако човек не е чел вече „Жестокото присъствие на времето“, може да го оцени още по-добре, инак неминуемо ще търси паралели, които са излишни, все пак говорим за книга, излязла цели 15 години преди романа, а историите са писани и по-отдавна.