Продължавам възторжените си писания зауникалната Айн Ранд с един по-ранен неин роман – “Изворът”. Той е написан далеч преди „Атлас изправи рамене“ и практически се явява нещо като прелюдия към него, но прелюдия, простряна на прекрасни 800 страници.
Вече мога да правя сравнения в творчеството на Ранд. Тя определено си пада по инициалите Х.Р. – в “Атлас…” един от основните герои бе производителят на стомана Ханк Риърдън, а в “Изворът” главният персонаж е архитектът Хауърд Роурк. Той е самолюбив и безкрайно талантлив, но егото му не позволява да следва установените класически правила в архитектурата. Изхвърлен е от университета и години наред живее вмизерия, изпълнявайки едва няколко поръчки на смелчаци, на които не им пука какво казват хората.
Негов антипод е колегата му Питър Кийтинг, който има средни заложби, но много чар и липса на скрупули. Издига се бързо в професията и не без помощта на Роурк става известен архитект. Вместо да е благодарен, той го намразва заради необуздания му талант и нежелание да се примири с условностите на обществото.
То самото е алтруистично, със силни, насърчавани от медийната империя на жестокия Гейл Уайнънд, колективистични нагласи (виж „Атлас изправи рамене“, том 3 докъде според Ранд води това).
Между тримата мъже логично застава жена – дъщерята на шефа на Кийтинг, на име Доминик Франкъл. Тя е женската версия на Роурк и съща Дагни Тагарт от “Атлас…” (повторение на първата буква). Смела, целеустремена и жестока, дори напълно фригидна до бурната си среща с Роурк. Между тях запламтява такава страховита страст, че Айд Ранд я поставя в положение да се ожени последователно и за Кийтинг, и за Уайнънд, за да покаже битката между два повече от стоманени характера. Да, според авторът нейното решение да бъде с други мъже е част от любовта й към Роурк, едно от нещата, които ми е трудно да смеля и обясня.
Сгради се издигат и рушат, докато тримата мъже водят жестока битка, насърчавани от публициста Елсуърт Тухи, който кове мрежа от власт чрез впримчване на масите в заблуди. Краят е величав, едновременно взривен и съзидателен, но няма да ви издам ни-щич-ко!
Айд Ранд не си поплюва. В нейните два романа масите са зли, жестоки и затъпели, а само няколко Личности имат лица и умове. Тя сблъсква тежки характери в такива битки, че понякога наистина сякаш пише фантастика за хуманоидни роботи, а не пълнокръвни хора. По никой начин не мога да се съглася изцяло с тезите й, но е безспорно, че масите се манипулират безкрайно лесно и нерядко кадърни хора са смазвани заради смелостта си да им се опълчат.
