Време беше Дейвид Ланю да се върне сред дебрите на Стара Япония след биографичната “Сегавечно”. Там героите му от “Човекът, който пишеше хайку”, “Смеещият се Буда” и “Хайку войни” чакаха търпеливо той отново да хване синята си химикалка “Бик” и да ги поведе към нови приключения.
Непрежалимият Чаша чай се завръща под формата на тлъста жаба, или поне така си мисли вдъхновеният Зъбльо, който всячески се опитва да убеди Поета в бяло Широ и Поета в черно Куро, че техният учител се е завърнал и реди стихове с квакания в ритъм 5-7-5. Тримата поемат на път, за да пр оверят възможно ли е това прераждане, а по пътя към тях ще се присъедини и бившият господар Кага, който след продължително отшелничество решава да продължи диренето си на душевен мир сред суетния свят. Естествено, квакаща вхайку-ритъм жаба е невероятна атракция и е логично да бъде открадната от един разорен артист, който иска да изнесе най-невероятните представления…
По изпитан прийом Ланю се пренася през време и пространство и успоредно с приключенята на японските си поети описва и своите странствания из САЩ, Германия и… България. Този път сред страниците има гледки и преживелици от София и Благоевград, както и няколко души, които познавам лично, но са скрити под колоритни имена. Ланю поставя пред себе си и читателите въпроса за измеренията на писателската професия и диренето на щастие.
А една жаба квака ли, квака в хайку ритъм и никой не знае какво се крие зад влажния й жълт взор…
Ето и няколко яки хайкута от книгата:
в граматиката на Буда
сегашното
е перфектно
сливат се в едно
костенурката и луната…
река Сумида
на кръстопът в лятната планина –
четирима българи
пет мнения
прибирам се с такси –
тъмен парфюм
по пръстите ми
мъртвата врана
покани на обяд
приятелите си
