Заглавието на текста е един от прочутите „джефизми“ – в същността си проповядва безконечен и отдаден труд в името на компанията и поставяне на на абсолютно всичко – живота например – на заден план. Това е третата биография на „акула“ в световния бизнес, която чета в последните месеци, след тези за Илън Мъск и Стив Джобс. Не може да се каже, че я почнах с особено желание, защото Безос е от хората, които няма как да ме вдъхновят, но все пак опознай врага си, за да знаеш как да воюваш с него. Защо имам такова отношение – просто е: прекалено много са примерите за вклиняващи се средни звена, които взимат чужд продукт и го продават по един или друг начин, и след разрастването си започват да притискат производителя на този продукт да им играе по свирката. И ако той не си е направил сметката и е станал зависим, става донор на чуждия успех, за да оцелее. Това разбраха големите играчи в световното книгоиздаване по трудния начин, но далеч не са само те – в „Джеф Безос и векът на Амазон“ на Брад Стоун са описани достатъчно примери на доста грозни практики, които се прилагат в името на мантрата „за клиента“, но всъщност за градежа на империята на Безос.
Биографията на магазина и неговия създател е малко остаряла, от 2013 г. много неща се промениха поне в книжния бранш, най-малкото дойде силен отлив от електронните книги и наново добрата стара хартия завоюва територия – което не е добра новина за продавачите на вездесъщите киндъли, които са една от причините у нас да няма нормален пазар на електронни книги (вж. повече тук) Но няма да задълбавам в тая посока.
Също като Джобс и Безос създава „поле на изкривяване на реалността“ – аура с убедителна, но в крайна сметка неудовлетворителна пропаганда за компанията си.
Всъщност Безос е също толкова ненормален работодател като гореспоменатите двама, но и също като тях притежава нюх и сляпо упорство да следва целите си така, че те да се реализират. Интересно ми стана, че Безос се вдъхновява да промени дотогавашния си комфортен живот от „Остатъкът от деня“ на Казуо Ишигуро, но създаването на „Амазон“ със сигурност не е поредната история за основаването на легендарна компания в някой гараж – най-малкото защото родителите му инвестират едни 100 000 долара в „Амазон“ в така важния начален етап на съществуване. Ония месеци и години са проследени из основни – те са лудешки и объркани, изпълнени с проблеми, битки и малки победи над този и онзи конкурент.
До първите седмици на 1996 година приходите нарастват с 30 до 40 процента месечно, безумна скорост, която подкопава всякакви опити за планиране и изисква такова зашеметяващо темпо на работа, че по-късно служителите установяват празнини в паметта си, като се мъчат да си припомнят този формиращ бизнеса период.
Философията на Безос е проста и точно противоположна на тази на създателя на „Епъл“, който с чудовищната надценка на продуктите си печели адски много, но и привлича в същото поле яростна конкуренция. Това е, което търговецът на всичко иска да избегне – неговата цел е да продава толкова евтино, че никой да няма възможност да просперира в същия сектор – и постига това на цената на дълги години системни загуби, които акционерите му позволяват.
Съществуват два вида търговци: такива, които се трудят упорито да намерят начин да таксуват по-висока цена, и компании, които целят да вземат по-ниска цена. Ние ще сме от вторите, точка по въпроса.
Но пак Безос е човекът, който може да си представи устройство като електронния четец и да впрегне в създаването му всички ресурси на компанията си – дори против желанието на повечето висши служители. Битката за създаването на „Киндъл“ ми бе особено интересна и трябва да се признае, че успехът в това начинание е нещо, достойно за уважение.
„Амазон“ днес, разбира се, е много повече от просто най-големият магазин за (почти) всичко в света. Стоун проследява как се трансформира компанията през годините, в какви проекти инвестира, кои просперират и кои са тихомълком изоставени. Промените в екипа са също подробно описани, като пътем и достатъчно добре се показва противоречивият характер на Безос.
„Джеф Безос и векът на Амазон“ не вдъхновява по начина, по който го прави биографията на Елън Мъск „PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“, най-малкото защото Безос няма неговата харизма, макар също да притежава компания за космически полети – Blue Origin. В тази книга обаче няма да откриете нищо за нея, пък и самият Безос е изключително потаен по отношение на космическото си хоби.
Хубаво ревю за книгата има в „Аз чета“.
От същите жанрове
