Не една, а три жени са в неизвестност

  Мери Кубика ме изненада силно с „Другата жена“ – от самото начало мислех, че съм хванал тайната, но се оказа, че греша. Нещо такова се случи и с „Жена в неизвестност“, в началото на която веднага заподозрях един обрат, той се оказа верен, но след това авторката отново дръпна килимчето изпод краката ми, както навярно и на още хиляди читатели. И разкритията в края бяха крайно неочаквани.

   Книгата започва подобаващо ужасяващо – със затворени в мазе деца, едното от които, Дилайла, е прекарало дълги години там. Години, в които е била в неизвестност, а по времето, когато е била затворена, още две жени са били изчезнали и точно там е сърцевината на романа. Кой е посегнал първо на Шелби Тибоу, а сетне на Меридит Дики и дъщеря ѝ Дилайла? Кубика движи действието в настоящето и миналото, като малко по малко разкрива и случилото се преди години, и драмите в настоящето, когато едно дете се завръща от нищото, но просто не е същото – и няма как да е. Баща ѝ и брат ѝ трябва да се справят с тази смайваща промяна в живота си, а и да разберат защо майка им е извършила нещо, което се разкрива доста по-късно в книгата. Едно след друго събитията се натрупват, заподозрените също, а малкият уплашен квартал трябва да преживее отново най-кошмарните си дни.

   В „Жена в неизвестност“ Кубика си играе прекрасно с предразсъдъците, които имаме от истинския живот, а и от повечето други трилъри – но няма да ви кажа нищо по-конкретно, защото разкритието си заслужава, макар че в края имаше един доста странен момент, който остана неизяснен. Сякаш и тя, и редакторите ѝ приемат, че нуждата от завършек и облекчение от разкритието ще попречи да бъдат зададени няколко логични въпроса, защото все пак отминалото време няма как да не се е отразило на всички, замесени в една голяма, гадна, кървава каша – за дълбочината на която няма как да се досетите нито от описанието на задната корица, нито от този текст, нито дори до средата на книгата. Нещата са по-сложни, но не и по-разбираеми от морална и дори логична гледна точка. Определено Кубика се отличава в поджанра domestic crime, мога да я сравня със също чудесната Рут Уеър.