Преди три години от агентите чувахме силни препоръки за новата вълна в световната литература – domestic crime, сред които най-силно се отличиха вероятно „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин и „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс. След тях се нароиха десетки и десетки подобни заглавия, но хубавото на нашия по-малък пазар е, че се превеждат единици, отбраните, тези, които се доказват чрез простата система на световното си разпространение. Книгите, които се продават на много езици, се купуват на още повече езици, една самозахранваща се спирала е, която понякога започва за броени дни на някой световен панаир. Буквално за 2-3 дни дадена книга се продава на десетки езици, а още първите бързи сделки се разчуват и привличат нови и нови издатели. „Жената на прозореца“ е една от тези книги, които постигнаха силен успех на международната сцена, а в сайта на издателя положителните отзиви за нея започват с писатели като Стивън Кинг, Джилиан Флин, Рут Уеър и Луиз Пени, всички издавани успешно у нас.
Лично аз чета малко книги в този поджанр на криминалните автори, повече си падам по зловещите серийни убийци и преследвачите им, които с риск за живота си разчепкват какво се случва в главите на тези чудовища. Но в последно време ми попаднаха няколко много добри – „В тъмната гора“ и „Жената в каюта 10“ на Рут Уеър, „Момичето преди“ на Дж. П. Дилейни, „Преди катастрофата“ на Ноа Хоули и др., общото между които и горепосочените е, че не можеш да разчиташ на думите на разказвача. Поради една или друга причина неговата гледна точка е примесена с лично въображение, халюцинации или откровени измислици, всяка от които може да насочи сюжетната линия в различна посока. Подобно е положението и при „Жената на прозореца“ – Анна Фокс е преживяла нещо силно травматично, което буквално я е отрязало от живота. От месеци тя не е напускала дома си – просто не е способна да прекара и минута под открито небе, и ден след ден се налива с вино, гледа стари черно-бели филми и витае в спомените си. Единствената ѝ връзка със света са прозорците и тя незлобливо следи живота на своите съседи. Някои тя познава от по-рано, други се нанасят наскоро, а тя задоволява своето повърхностно любопитство и с търсения онлайн, които ѝ разкриват още детайли от животите им.
Но една вечер тя вижда немислимото – в съседната къща един нож проблясва, а окървавена ръка се свлича по прозореца. Жертвата е симпатична жена, която ѝ е гостувала наскоро… или поне така си мисли Анна. Защото след паническото ѝ позвъняване в полицията се установява, че тя е много пияна, гледала е филм със сюжет, сходен на това, което твърди, че е видяла наяве, а жената в съседната къща се оказва съвсем различна – и напълно жива и здрава. Анна изпада в отчаяние не само защото никой не ѝ вярва – а защото тя самата не вярва на себе си. Тя малко по малко започва да пропада надолу в собствената си зла участ, но се вкопчва в това, което е видяла – и започва упорито да търси отговори, намесвайки се в живота на съседите си, което скоро ескалира до заплаха от насилие. Цял живот Анна е помагала на деца, а отсреща има младеж, който има нужда от помощ – а може би самата тя има повече нужда от това?
„Жената на прозореца“ следва установената схема на този тип трилъри и съм доста доволен, че разкрих почти всичко в аванс, това ми позволи да следя внимателно как авторът нагнетява напрежението и изгражда образите на Анна и нейните съседи. След като прочетох книгата, научих любопитния факт, че сам Ей Джей Фин е имал вземане-даване с тежки лекарства, които изкривяват съзнанието, и че всъщност това, което вменява на своята героиня, е преживяване от първо лице – и че наистина халюцинациите могат да изглеждат по-истински от реалността. В края дойде обрат, който ме изненада, така че в крайна сметка останах доволен, защото нямаше как да хвана филмовите препратки, които са същностна част от тъканта на книгата.
Вярно е, че не можем винаги да вярваме на очите си, нито на спомените си – но можем да търсим истината зад привидностите.