Търсех си нов скандинавски любимец – и май си го открих. Юси Адлер-Улсен има издадени вече цял куп книги на български – разбира се, с логото на изд. „Емас“, основните дилъри на кървави трилъри от Севера, но така и не се бях срещал досега с него, но препоръката от колегите за „Жената в капан“, първия случай на комисар Карл Мьорк, бе непоколебима. И имаше защо. Дори не е в особено заплетения сюжет, или пък обратите и изненадите – всъщност книгата е много стройна и праволинейна, но пък е написана прекрасно, лее се просто, не натоварва, както примерно някои от трилърите на Несбьо (знам, че не бива да несбьохулствам, но той умее да наранява и читателите си, не само героите си), а в крайна сметка този тип книги чета основно за почивка.
Карл Мьорк е типичен главен герой на скандинавска кримипоредица – бивше топченге, който е преживял срив и се опитва да скрепи отново живота си. В случая – при наглед рутинен оглед на труп. превърнал се в касапница, е загубил свой колега, а друг лежи в болница без надежда да се излекува. Около него сякаш е издигната стена и за да не се пречка на другите разследвания, го назначават за началник на нов отдел – и реално само на самия него си – който да се занимава със стари неразкрити случаи – тоест го местят в мазето с цял куп стари папки, като пътем се опитват да пренасочат предвиденото финансиране към по-важни проекти. Но Мьорк е старо куче и няма да се примири да го разиграват, нито ще приеме да стои пасивен на поста си – а ще се заеме наистина с търсене дали е възможно някой от тези стари случаи да бъде все пак разкрит. Точно един такъв е изчезването на Мереде, популярна депутатка, която преди няколко години сякаш се е изпарила във въздуха. А никой не подозира, че през цялото време е държана в плен във високотехнологична барокамера и някой садистично се гаври с нея… Успоредната линия за нейните преживелици бе някак само маркирана, не мога да си представя как някой ще опази разсъдъка си толкова години, но фокусът е върху търсенето ѝ все пак.
Както може да очаквате, Мьорк ще започне да разследва това изчезване и постепенно да открие следи, които са убягнали на колегите му някога. А като много интересен контрапункт на неговия характер Адлер-Улсен добавя колоритния персонаж Асад, имигрант с неясно минало, жизнерадостен характер, остър ум и неочаквани умения. Двамата формират своеобразен екип, който забавлява и с диалозите, и действията си, а събитията се движат плавно към добре конструирания край. В крайна сметка „Жената в капан“ е обещаващо начало на поредица и веднага си взех втората, „Убийци на фазани“, очаквам сюжетите да стават все по-добри.
