Жена в каюта 10 не е имало… но е мъртва

  Чаках с голямо нетърпение излизането на „Жената в каюта 10“ на Рут Уеър, което позапълних с предния ѝ издаден на български роман – „В тъмната гора“. Новата мистерия е отново в подходяща камерна обстановка, само че вместо усамотена къща в гората сцената е свръхлуксозен круизен кораб. На борда му са както собственикът и неговата съпруга, така и журналисти и инвеститори – първият курс на „Аурора“ трябва да бъде съвършен и подобаващо отразен, за да привлече бъдещите клиенти с дълбоки джобове, които искат да се насладят на фиордите и северното сияние по крайбрежието на Норвегия.

   Рут Уеър ни въвежда в главата на журналистката Ло Блеклок, която обаче далеч не е подготвена за луксозната командировка, на която е изпратена по заместване – буквално преди дни дни домът ѝ е обран, а сблъсъкът с крадеца оставя повърхностни физически, но дълбоки психични травми в нея. Годините незадоволителна кариера и пиене на силни лекарства са я направили лабилна, а единственият, на когото може да се опре, е нейният приятел, с когото се скарва жестоко в нощта, преди да замине за кораба. С две думи, на „Аурора“ се качва една развалина – Ло е преживяла кошмарни последни дни, почти не е спала, а я очаква предизвикателство, което ще предопредели траекторията на кариерата ѝ.

   Луксозната обстановка е описана разточително – на кораба има всичко, което човек би пожелал за почивка в пълен комфорт, а екипажът е готов да угоди на всяка прищявка. Ло се оказва в объркваща компания от популярни лица от медийните среди, сред които е и неин бивш приятел, с когото са имали трудна раздяла. На ръба на силите си, тя прекалява и с алкохола, а ѝ се налага и да отбива попълзновения, които не са особено неочаквани в разпуснатата атмосфера на круиза. В нощта обаче кошмарите се завръщат – а в един миг и стават реалност: рязко събудена от нечий вик, тя чува плясък, който определя като хвърлено във водата тяло… а на терасата на съседната каюта номер 10 има кръв. През деня Ло се е запознала със своята съседка – красиво младо момиче, което ѝ е услужило със своята спирала, и тя решава, че някой я е нападнал. Паникьосана, тя звъни на дежурния персонал, а скоро се среща и с началника на охраната на „Аурора“. Двамата отиват в съседната каюта, която се оказва абсолютно празна, без следа от кръв… всъщност в тази каюта никога не е имало пасажер. Ло е объркана – тя е недоспала, пияна и под тежък стрес, но е убедена какво е чула и видяла… но скоро се оказва, че от кораба не липсва никого. А скоро нещата започват още повече да се усложняват, а загадките да се трупат.

  Вторият роман мистерия на Рут Уеър е определено по-добър от първия. Напрежението непрестанно се покачва, а действието се развива през очите на разказвач, на когото не можем да вярваме в нито един момент. Ло затъва в отчаяната нужда да докаже, че в онази нощ се е случило престъпление, защото с всяка изминала минута тя осъзнава, че е изпуснала шанса си за кариерен удар – и с поведението си, и с отношението си към околните. Самата Уеър допълнително изостря очакването, като вмъква откъси от медийни публикации, които са от няколко дни по-късно – и създава очакване за трагедията, която предстои. На този кораб смъртта наистина е дошла, на кого ще отнесе – това е въпросът, който се изяснява чак до последните страници.

  „Жената в каюта 10“ затвърди доброто ми впечатление от Рут Уеър и ще чакам да преведат и следващите ѝ книги – The Lying Game и The Death of Mrs Westaway.