Интелигентът върши същите гадости като обикновения човек, само дето много се тръшка.
Лятото е чудесното време за сборници с леки разкази – придвижванията между плажната кърпа и водата би трябвало да вървят добре с такива накъсвания. За съжаление не можах да тествам тази си теория с „Жени на непреклонна възраст и други безпринципни истории“ на Александър Ципкин, защото само 160 страници не е сериозно да взема със себе си за цял ден на плажа, поне 400 страници трилър ми трябват, за да съм спокоен. Но пък в тия жеги да се посмееш с руски хумор си е винаги добре – а например съм гледал поне три пъти от край до край чудесния сериал „Кухня“ и съм се смял с глас на „Разкази за родината“ на Дмитрий Глуховски.
За какво иде реч зад тая забавна корица? Колко трудно е сглобяването на гардероб, особено ако майсторът се окаже красива мадама; как трябва да се внимава кому изпращаш любовен смс; колко важно е да имаш къде да заведеш момиче, но още по-добре е да си в добри отношения с бабите на приятелите си; събирането на амбалаж и наченките на капиталистическо мислене у децата; заемите в невръстна възраст и трагичните последствия; стъклените подаръци и проблемите с тяхното съдържимо; свалката между шеф и служителка и следствията от преобръщането на ролите; писмата и ръцете, които ги пишат (най-хубавият разказ в сборника – „Кавички“); за изневерите с генералски имена; публичните домове, футболът и фенщината; и още, и още…
Не бива да категоризираме разказите в „Жени на непреклонна възраст…“ само като леки и хумористични. В тях има тая толкова типична руска нега, има дълбочини и топлина, има усещане за самоирония и за разбиране, че някои неща може наглед да са смешни, но всъщност са трагични – и обратното. Важното е колко познат нами е този хумор, колко възможни са същите тези ситуации и по нашите ширини – вече не ги наричаме братушки по очевидни причини, но няма как да избегнем сходството в това, на което се смеем, и това, на което плачем. Александър Ципкин е прекрасен разказвач и по някакъв начин ми напомни на своя български съименник – Александър Шпатов, чиито сборници също много харесвам.
От същите жанрове
