Вече наближавам последната засега издадена книга от страхотната поредица за комисар Карл Мьорк на Юси Адлер-Улсен – „Жертва 2117“ е осмият му случай, но този път наглед основното разследване за едно откачено хлапе, което жадува да лее кръв със самурайски меч в ръка, е изцяло засенчено от следващото важно – и толкова, толкова чакано – разкритие в екипа на самия Мьорк. След като в „Белязаната жена“ най-сетне опознахме миналото на Росе, около което се трупаха неясноти от първата книга, то тук най-сетне дойде ред да се разкрие следващата важна енигма в книгата – миналото на Асад, този причудлив помощник, който случай след случай загатваше не само за изключителни умения, но и за крайно мрачни тайни, които грижливо криеше. И Адлер-Улсен не разочарова в уплътняването на неговия образ и следствията от всичко, което излиза наяве.
Авторът отново следва актуалните преди две години събития в европейската политика – които забравихме покрай войната в Украйна – и начева действието от изхвърлени мъртви тела на морския бряг. Още имигранти губят живота си, докато се стремят към привидната сигурност на европейския континент, а точно една от тези жертви катализира и двете посоки на сюжета. В едната Асад разпознава своя близка от миналото, на която дължи много, и скоро осъзнава, че не само най-жестокият му враг е жив и се готви да извърши кървав терористичен акт, но и че семейството му, които счита за мъртви, може би са живи, макар и под контрола именно на този фанатик. А в другата обсебено от видеоигрите хлапе, истински хикикомори, както са наричани в Япония (препратката с меча е ясна), където е описан този феномен на изолиращи се от обществото младежи, се вдъхновява да отмъсти на безчувствения свят за поредната анонимна жертва и се зарича да започне кървава сеч от своето семейство, след което да продължи с колкото може повече други жертви. Тези две линии се развиват успоредно, докато Мьорк вече захвърля всички задръжки и се поставя в услуга на своя верен помощник – още повече че разкриването на готвения терористичен атентат превръща изкуплението за миналото му в спешно належаща задача. А от друг край на Европа един мизерстващ и отчаян от живота журналист се забърква в история, която се оказва твърде голяма, твърде груба и жестока – и няма как да се измъкне от нея безнаказано.
„Жертва 2117“ е едновременно типичен трилър за Улсен – няма никаква загадка кой, къде и как готви всяко от злодеянията, но и наистина чакано от самото начало разкриване кой е Асад, в крайна сметка, както и предполагах, това дори не е истинското му име. Странното е, че Адлер-Улсен реши да премахне твърде лесно и наглед разочароващо един от основните катализатори на гнева на Мьорк и да върне в живота му човек, на когото той има доверие, доста се почудих на това решение. От друга страна, в някоя от предните книги така се чудех на Росе и всички странности около нея, които в крайна сметка намериха обосновка, та и тук се надявам датчанинът да има нещо предвид – и най-вероятно и напълно логично е да готви връщане към основната загадка, с която изобщо започна поредицата: кой е нападнал Мьорк и е осакатил неговия толкова добър приятел, който мъчително бавно изминава пътя към евентуално ако не излекуване, то поне облекчаване на пълната парализа. От издадените у нас ми остана само „Натриев хлорид“, така че съвсем скоро ще разбера дали съм прав.
