Споменавал съм толкова пъти вече в блога, че първата книга, която осъзнато съм си купил, е „Юрски парк“ – и не знам колко пъти съм я чел. Сетне, доооста години по-късно, прочетох чудесната „Пиратски ширини“, неиздаваната доскоро „Драконови зъби“, а и новото издание на „Сфера“ ми дойде добре. И както ми беше хубаво тръгнало на Крайтън, на последния панаир на книгата си взех по чудо останали бройки от далечната 2002 г. на „Жертвата“, технологичен трилър, който обследва отново границата между мечтите и кошмарите.
Историята този път се насочва към света на нанотехнологиите. Една частна компания е успяла да направи изумителен пробив, който може да се използва както за медицински, така и за военни цели. Джак е добър компютърен специалист в лош момент от кариерата си, който обаче е женен за чудесна жена, която се е издигнала до ръководни позиции именно в тази компания. И макар да се примирява трудно, че трябва да бъде домакинята и да се грижи за децата, няма как да не забележи, че неговата съпруга внезапно започва да се държи много странно. И когато е повикан като консултант в секретния обект на компанията в пустинята Невада, той скоро открива защо е така. Нейните колеги са изпуснали на свобода рояк самоорганизиращи се наночастици, които някак са оцелели и дори се множат – и се опитват всячески да е върнат там, където са създадени. И далеч нямат добри намерения към затворените вътре хора – те са плячката за нов, различен от всичко на планетата хищник.
„Жертвата“ нямаше с какво да ме изненада – имаше дори сцени, които буквално копираха такива от „Юрски парк“: група хора се промъкват към целта си, дебнени от същества, които искат да ги разпарчетосат. В единия случай са раптори, в другия рояк микрочастици, но разлика нямаше. Лек, увлекателен трилър, идеален за летен ден, който обаче повдига и важните въпроси за вниманието към потенциала на научните открития и възможностите, които те отварят.
