Не той избра да не я застреля. Тя избра него. Тя беше животът, гледаше го, сякаш го беше разпознала, сякаш го беше чакала.
Получих много лична препоръка за тази книга и съм щастлив, че ѝ се доверих, макар че не можех да прочета сам френския оригинал. „Живеем днес“ на Еманюел Пирот носи нещо от духа на изключителната „Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън, но разказва още по-странна история за необичайното приятелство между войник от SS, изпратен от лукавия Ото Скорцени да се внедри в тила на врага, и еврейско момиче, което се е крило твърде дълго от германците. Срещата им е случайна и сякаш съдбовна, а под клоните на снежната гора пролята кръв ги свързва неотменимо един към друг.
Матиас е особен германски войник, родом е всъщност от Канада, а Пирот описва причудливата му младост (включваща мистични преживявания с индианско племе) и как се е озовал в Ардените в края на войната. Рьоне е мълчаливо и преживяло твърде много хлапе, което бива предавано от ръце в ръце, но винаги намира начин да влияе на околните с особения си характер на пораснало твърде рано дете. Авторката със съчувстваща вещина проследява как две души намират път един към друг сред войната – от опита на германеца да се отърве от момичето, давайки го да бъде гледано в една ферма, до връщането му там и неочакваното му приклещване сред американска военна част. Под огромно подозрение той трябва да изиграе ролята на живота си, да се справи с лесно избуяващите от нерви страсти, да се справи с изблиците на любов и омраза около му и да участва в най-странното възможно посрещане на Коледа. Напрежението, което влага Пирот в камерните сцени на сюжета си, е осезаемо, а пред Матиас стои още едно изпитание – след сблъсъка с американците трябва да се изправи и срещу своите сънародници. В крайна сметка той разбира, че не е част от никой от двата свята – и за него важно е само едно дете. Но срещу тях е всичко.
„Живеем днес“ е кратък и топъл роман, наситен с меланхолична, на места тежка атмосфера, който обаче показва как надеждата винаги оцелява дори при най-сложните обстоятелства. На пръв поглед историята звучи неправдоподобно, но красивото писане на Пирот превръща тази история за изкупление в нещо като приказка – и ме накара да ѝ повярвам и да я следвам в горчилката, която се трупа. Романът е съвсем кратък, по типичен френски маниер, но наситен и с тихи, мълчаливи сцени, и с внезапно насилие, неизбежно в тези последни сложни месеци на войната, когато фронтовата линия е относителна. И в един зимник може да се случи всичко, включително и… чудо.
Благодарен съм за прекрасния превод на Валентина Бояджиева и затрогващата корица на Дамян Дамянов.