Той е като камък, като камъче, кротко лежало открай време, без никому да пречи, а сега изведнъж го подмятат от ръка на ръка. Малко твърдо камъче, което не се интересува от заобикалящото го, а е потънало в себе си и във вътрешния си мир. Като камък минава през всичките тези институции, лагери, болници и Бог знае какво още. През червата на войната. Създадение, неспособно да се роди, неродено.
В последното си издание на български награденият с „Букър“ през 1983 г. роман „Живот и страдания на Майкъл К.“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси носи логото на класното издателство „Алтера“, а стилизираната корица отвежда към минорната безутешност на романа, който неслучайно на задната корица Йордан Ефтимов сравнява с книгите на Кормак Маккарти, точно преди дни четох „Пътят“ и паралелите между двете книги са неоспорими, четох и коментари за препратки към Кафка. Тук обаче постапокалиптичният пейзаж е достоверен, а същинският канибал е войната, която изяжда животите на хората било пряко, било метафорично – към края за Майкъл К се казва, че се е „превърнал в затворник на тази война“.
Ти си като пеленаче… Цял живот спиш. Време е да се събудиш. Защо мислиш ти дават милостиня наред с децата? Защото те смятат за безвреден – очите ти са затворени, не виждаш каква е истината около теб.
Неговият живот и страдания начеват в Кейптаун, където го заварва приливната вълна на гражданската война в Южна Африка. Както много други, и той и майка му („Въпросът, който го беше измъчвал зад велосипедния навес в Хъйс Норениус преди години, а именно – защо се е появил на този свят, бе получил своя отговор: за да се грижи за майка си“) не могат да напуснат града без разрешителни за пътуване във влак, а към спасителния малък град Принс Албърт може да ги отведе само бавно и рисковано пътешествие ходом, при което болната жена е возена в несигурна количка. И на задната корица е казано, така че и тук ще кажа, че скоро майката умира и Майкъл К остава сам в света, един неуморим скитник, който е оставен на милостта на хаоса в държавата – последователно той е отвлечен за кратко в трудова бригада, от която заедно с други скоро е освободен, за да „продължат прекъснатите си животи“, попада в лагер за бежанци, където наглед има всичко необходимо, но непонятното му желание да избяга го тика навън, дори под заплахата да бъде убит, ако избяга. В крайна сметка той открива място, където е щастлив, където може да живее в някакъв свой така привичен и желан полусън, но… войната не е приключила с него. „Спях, а вие ме събудихте, това е всичко“, ще промълви той, когато бива открит и арестуван за нещо, от което си няма и понятие.
Човек, който иска да оцелее, не може да живее в къща с осветени прозорци. Трябва да живее в дупка и да се крие денем. Трябва да живее така, че да не оставя следи от съществуването си. Ето докъде се е стигнало.
След полусънното, полуреалното скитане с Майкъл авторът дава думата другиму, за да проследим както последния и най-впечатляващ бунт на героя, така и да даде ключове към символиката на събитията от предишните страници. Защото „законите са изработени от желязло, Майкълс. Колкото и да измършавяваш, те няма да отслабят хватката си“, а „тялото ти копнееше да бъде нахранено със собствена храна – нищо повече“ – и това е „тяло, което е готово по-скоро да умре, отколкото да промени природата си“. Кутси пише за алегоричната същност на неговите престои в лагер, както и какво точно е „значението на свещената и блазнеща градина, която цъфти в сърцето на пустинята и ражда храната на живота“. Обяснения, които човек интуитивно сам открива в протежение на книгата, нейното послание за защита на слабото, на крехкото, на кроткото, на безобидното, на всичко, което първо бива отнасяно от жестоката буря на войната. И на възхвала на този вътрешен мир, който има безброй форми и безценният за един може да изглежда безсмислен на друг.
В „Живот и страдания на Майкъл К.“ няма геройства и смелост, няма спасители и спасени, само упоритото преследване на едно малко, достатъчно само за един конкретен човек щастийце: „Избягах от лагерите; може би, ако се сниша достатъчно, ще избягам и от милосърдието.“ Можеш, Майкъл К. Можеш.
От същия жанр
