Още по-потресаващ е фактът, че 96% от общата маса на всички бозайници на Земята е съставена от нашите тела и от тези на животните, които отглеждаме за храна. Собствената ни маса представлява една трета от общата. Домашните ни бозайници – най-вече крави, прасета и овце – съставляват малко над 60%. Останалите – всички диви бозайници, от мишките до слоновете и китовете – представляват само 4%.
Заветът на сър Дейвид Атънбъро безспорно бе една от най-чаканите книги тази година – и „Живот на нашата планета“ е вече тук в безукорното издание на изд. „Хермес“. Ясно бе отнапред, че това е специална книга, на която трябва да бъде обърнато особено внимание – името на автора е неразривно свързано с дивата природа, с опазването ѝ, с успехите в нейното показване по завладяващ начин на масовия зрител, както и в крайна сметка на образованието на цели поколения в смайващия с многообразието си свят, който милионите години еволюция са съградили. И който човекът систематично унищожава с всички непредсказуеми последици. Това е книга, която според мен ще бъде сравнявана със „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън, но само мога да гадая дали ще има подобен положителен ефект върху света и действията на хората.
В три части Атънбъро прави равносметка на своя живот и знакова кариера, прави мрачни прогнози за близкото бъдеще до края на века, които след това смекчава с идеи как то да бъде променено и човечеството да оцелее и занапред. Първата част е посветена на десетилетията, в които телевизията доставя в домовете на хората гледки от екзотични точки на света, които дотогава само местните жители и малцина храбри пътешественици са зървали. Атънбъро с подобаваща скромност говори за филмите, които е създал, за пътуванията си по света, за интересни случки и за дълбоките прозрения, които е получил при досега си с природата и дивите животни. С доближаването към нашето време обаче тонът му се променя – става тревожен и загрижен… втората му част започва с разоръжаващите думи: „Страхувам се за хората, които ще живеят през следващите 90 години, ако продължаваме както досега“. С едри и стряскащи краски той прави прогнози за следващите десетилетия, които се основават на най-новите научни изследвания – и за мен поне показва колко сгрешени са съвременните приоритети дори на природозащитниците, и че са задействани глобални процеси, които сякаш няма как да бъдат спрени. Трудно се четат тия страници, защото не са книга за постапокалиптично бъдеще, излязла от нечие въображение, а трактовка на очаквани събития, които най-вероятно ще са още по-лоши, когато синергията на проблемите ни връхлети.
И все пак третата част – тя дава надежда, макар че ми се струваше, че примерите, избрани от Атънбъро, макар и положителни, са твърде локални и неприложими в по-голям мащаб, не и без цялостна и наглед невъзможна промяна в мисленето на човечеството. Атънбъро говори за отричането на култа към постоянния икономически разтеж, за преминаване към по-чиста енергия, за възстановяване на живота в моретата и океаните, за освобождаване на пространства за дивата природа на сушата, за планиране според прираста на населението и установяване на балансиран начин на живот, който не вреди, както сегашните навици на хората от развитите държави. Всички неща, които лесно могат да се кажат, но да се реализират в световен мащаб – ей това е мъчното.
Чудя се как се балансират втората и третата част. Опитвам се да съм оптимист – вярвам, че само чрез науката ще открием по-добър начин да населяваме тая планета, която напълнихме само за век, през който модерната медицина и научните пробиви позволиха бройката на човечеството до се издигне до сегашните грандиозни числа. Но няма как да не съм песимист, че голяма част от хората ще се откажат да имат удобен и приятен живот, че ще приемем да имаме по-малко от предишните поколения, че доброволно ще се смирим, за да опазим това, което още имаме. А може да стане и по трудния начин, глобалните климатични промени неминуемо ще отприщят върху ни бедствия, които са непредставими в момента. А дали те ще са обратими – ей в това е въпросът. 94-годишният Дейвид Атънбъро е изпълнил достойно своята част, направил е всичко възможно да оценим не само красотата на дивата природа, но и огромното ѝ значение за поддържането на стабилността на климата в последните хилядолетия, която е в основата на развитието на цивилизацията. И трябва да сме му благодарни за това. Прочетете тази книга, кратка е, украсена с множество черно-бели и цветни илюстрации, и пълна с обич към един загиващ свят около ни.
От същите жанрове
