От „Автобиография“ на Бранислав Нушич насам не съм чел по-смешен мемоар – Бил Брайсън превръща спомените от младостта си в истинско тържество на хумора и забавата, като едновременно с това се обяснява красиво в любов на онова отминало и изчезнало време, Америка през 50-те и 60-те. Ако сте чели „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън, ще откриете сходства, макар че той използва фантастика, за да оцвети детството, докато Брайсън залага на хиперболата – всичко е голямо, всичко е мащабно, всичко е уникално и различно. И кой знае, може и наистина да е било така.
Цяла една епоха, продължила твърде кратко, се отразява в страниците на „Животът и времето на Хлапето Мълния“. Там е времето преди телевизорите и времето, когато всички имат телевизори и не се отлепят от тях; когато няма много пътища и когато пътищата са навсякъде, а колите се увеличават с милиони за броени години; когато всички са спестовни и внимателни и когато внезапно имат толкова много пари, че започват да купуват от всичко по много; когато всичко се е случвало в центъра и когато внезапно центърът опустява, а моловете край градовете поглъщат всички; и времето, когато всеки град има своите уникални магазини и заведения, стари сгради и собствени легенди – и когато веригите се появяват и започват да се разпростират навсякъде. Целият този преходен период тече през очите на любознателно и енергично хлапе, което е част от армията хлапета от бейби бума, които за кратко време живеят в рая – телевизия, кино, играчки, изобретения, всичко е ново, различно, шарено, вълнуващо.
Бил Брайсън описва с много ирония, но и обич, своите близки, приятели, съседи, града си, магазините, ресторантите и забавленията, училището, игрите, шегите и пакостите… всичко, което съставлява вълшебния свят на детството, когато всичко е възможно. Най-силно се надсмива Брайсън над самия себе си – над юношеските си пориви към момичетата, драмата, че година след година вдигат възрастта, след която може да се влезе в палатката с голи жени на панаира, проблемите, в които се забъркват момчетиите около него (примерно масово ограбване на вагони и складове с бира) и какво ли още не. Да, човек бързо се ориентира, че той често се шегува и преувеличава, но го прави така, че да се получи тая вълшебна алхимията на смеха.
Нарядко Брайсън внезапно напуска тесния фокус на детските си интереси и преживелици и поглежда към по-мащабната история на САЩ от периода. Тук вече става саркастичен и осъдителен, макар да запазва присмехулния тон – войната в Корея, Кубинската криза, космическата надпревара, маккартизма, сегрегацията, ядрените опити… порасналият сатирик знае, че е живял в пашкул, отвъд който светът мъчително се е променял и е бил на прага на апокалипсис – много по-унищожителен от безбройните мащабни разрушения, които гледа във филмите от онова време.
„Животът и времето на Хлапето Мълния“ е свежа, красива и забавна книга, еталон как човек може да опише детството си с обич, но без излишен сантимент. В края тонът е вече минорен – Брайсън описва как светът, който обича, рязко започва да се променя, и за броени години вече нищо не е същото, Америка навлиза в корпоратокрацията, която властва и до наши дни.
И искам специално да отлича художника на българската корица Христо Хаджитанев – страхотна е!
От същия автор
От същите жанрове
