Не знам колцина са хората, които са чували за литературната агенция „Brockman“, работеща с най-знаковите световни учени и техните книги, които постоянно разширяват границите на познанието. Каталозите на агенцията са истинско мъчение – много е трудно да се реши коя книга да се преведе по-напред и от коя да се откажеш с недоволна гримаса. А удоволствието да видиш българин сред тази селекция е неописуемо, още повече в толкова интересна област като търсенето на екзопланети, тази нова фаза на Великите географски открития, разпростряла се из цялото обзоримо космическо пространство. Съвременната наука може да „види“ наистина далеч, почти до „края“ на разширяващата се Вселена, а скоро може би наистина ще можем да надзърнем и в най-далечните ни галактики, с които се раздалечаваме през последните 13,7 милиарда години.
„Животът на свръхземите“ на Димитър Съсълов е своеобразно тематично продължение на „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън – книгата обхваща последните десетилетия, в които бе осъществен пробив в откриването на планети извън Слънчевата система, а авторът е един от ръководителите на екипи в тази вдъхновяваща област. Страница след страница той описва това високонаучно „хоби“, което минава през много спънки и трудност, през луда радост от успехите и разочарование след провалите – но малките стъпки водят до сигурен напредък. Днес вече са открити близо 1000 екзопланети, а Съсълов разказва подробно как се е случило това, откъде знаем какви са и най-важното – какво е значението за тези открития за живота тук, на Земята.
Поглеждайки в друга посока, ученият описва странностите в произхода на живота, очакванията ни къде ще го открием, както и какъв ще бъде той – подобен или много различен от развилия се на нашата планета. Науката напредва солидно и по линия на създаването на изкуствени клетки, които вече би било знак за богоподобие, но и за навлизане в сложна и противоречива област, която тепърва ще буни духовете. А връзката с тези странни светове, отдалечени на стотици светлинни години – тя е във възможността живот да съществува под невъобразими за нас форми, както и различните варианти за пренасянето му от свят на свят.
И дори разумът да нашепва, че едва ли някога на тези открити планети – дори и да открием абсолютни близнаци на Земята – ще стъпи човешки крак, това не е основание да продължим да ги изследваме от разстояния, които са направо невъобразими. И самият факт, че можем да го направим, е изключителен, свидетелство за мощта на човешкия разум, който не може да намери мира в малкия мащаб на незначителната ни от космическа гледна точка планета.
Вижте и лекцията, която Съсълов изнася пред TED, има си и български субтитри:
От същите жанрове
