Рядко препрочитам книги, но точно този роман на Майкъл Крайтън има особена стойност за мен – всъщност вече съм писал за него в блога (цък!) преди осем години, тогава и разказах историята как „Джурасик парк“ е първата книга, която си купих (още в изданието на изд. „Хемус“ и под заглавието „Юрски парк“) и как я препрочитах години наред. Сега си я взех от чиста колекционерска страст, заедно с „Изгубеният свят“, която май нямам в друго издание, и за щастие я сложих в сака за празниците, когато я прочетох отново с голямо удоволствие.
И този път имаше и още един пласт – след „Възход и падение на динозаврите“ на Стийв Брусати, а и след посещенията ми в музеи в Лондон и Франкфурт, където се дивех пред смайващите им скелети, очарованието от досега с тези изчезнали същества, които в романа науката събужда за живот, а алчността се опитва да използва, бе още по-силно. Историята е добре позната на всички, още повече с всички филмови продължения, които паразитират върху създаденото от Крайтън върху лист хартия, които никога не надхвърят нищо повече от зрелищно, но безсъдържателно забавление. В книгата посланията на автора са много по-ясни, много по-прями, и звучат все така алармиращо и тридесет години след написването ѝ. Не знаем какво се случва в лабораториите, няма и да разбирем до мига, в който стане беля – а възкресяването на изчезнали животни с всичките рискове на което все още принадлежи на бъдещето.
Иначе да четеш любима книга винаги е удоволствие – предугаждаш сцените една след друга, припомняш си любими моменти, откриваш дребни нюанси, които си пропуснал по-рано, следваш задъханите приключения на героите, накъсани от изключително интересните разсъждения за теорията на хаоса и отговорността на науката, които в наши дни сигурно биха били махнати, за да не затлачват действието, забележително е как приключенските или технотрилърите все повече залагат на много, много екшън и малко до никакъв смисъл или вдълбочаване. „Джурасик парк“ е прекрасен пример за кръстоска между тях двете, но и за смислено послание, което има своята стойност във времето. И затова Крайтън си остава легенда.
