Това няма да бъде обикновено ревю, доколкото “Кафе за събуждане” и особено нейният автор Димитър Божанов не са обикновени ни най-малко. Познавам Митко от куп време – назад към тъмните дебри на живота в Студентски град, когато с него бяхме “съкилийници” в продължение на цяла година в свещената стaя 505 на бл. 41Б.
Уникалното в тази книга не е информацията в нея – тя е една много сполучлива амалгама от книги като “Тайната” (на която изрично се позовава Митко), “Холографската вселена” на Талбот, книгите на Джо Витале и други за позитивното мислене, за устойството и възможностите на мозъка (обезателно вижте “Невероятният мозък” на Норман Дойджи), сбърканата училищна система, някои източни учения за енергиите и още много, много други, които поотделно разкриват частите от една голяма картина. На немалко места книгата се съсредоточава върху последните открития на физиката за квантовата неразбория, която сме ние и вселената около нас. И все по-голямата вероятност мислите ни наистина да имат материално изражение върху живота ни.
Едно искам да е ясно – “Кафе за събуждане” не е мистично откровение, което ще ви насочи по нов път – такива на пазара има с килограми, коя от коя с по-лъскава корица и претенция за неповторимост. И засуканото име на първата страница е част от маркетинговата й стратегия. Знам, че нашенецът не се доверява на български автори. Но книгата на Митко е невероятна заради самият Митко, именно защото той е почти обикновено момче с почти обикновен досегашен живот. А “почти”, защото необикновено е нещото, което се е случило с него и е описано в “Кафе за събуждане”. Ще ви разкажа защо.
Не бях виждал Митко години наред, откакто се изнесе от 505 (ех, тази 505!) и пое в неясна посока. Спомнях си млад мъж, устремен към мрачно бъдеще, с безкрайни бурни нощи, в които алкохолът и стимулантите бяха неизбежен спътник. Човек, чийто начин на живот силно контрастираше с моя и все пак живеехме заедно и бяхме приятели по един или друг начин. Та този човек го няма.
Шантаво си е. Митко Божанов, който срещнах отново, не е онзи, с който живях в една стая. Този е друг, различен човек – и обяснението за това го открих именно сред страниците на “Кафе за събуждане”. Той е там, сред тях, той Е уникалното в тях – спойката, която сбира толкова различните открития и откровения на други автори в една завършена творба, която да те събуди от апатията на живота.
Това е ценното на тази книга – писана е от един от нас, човек, който е крачил по същите улици, излизал е по същите кафета, напивал се е по същите дискотеки, направил е подобни на нашите избори между добро и зло, между правилно и грешно. И е съумял да осъзнае себе си и да промени живота си на 180 градуса. Постижение, което не всеки е способен да направи.
Митко ме вдъхновява, ако и да не съм склонен да следвам част от съветите му в “Кафе за събуждане”. Но все си мисля, че могат да са полезни на много хора, за да разберат и повярват, че с упоритост и вяра в по-доброто утре могат да направят всичко. Повтарям, всичко.
P.S. към автора: Мите, тия работи за паметта на водата и японския учен са много мътни, да знаеш 🙂
От същия жанр
