ЧРД, “Колибри”!
Понякога си мисля, че Харуки Мураками си е цял отделeн жанр сам по себе си. Това е поредната негова книга, след “Танцувай, танцувай, танцувай” и “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”, която тотално ме поглъща и ме отвежда в един различенсвят. И това се случва толкова леко, толкова неусетно, така че и за миг у мен не се събужда съпротивление… просто световете, която японецът рисува, са изумително привлекателни и обсебващи.
“Кафка на плажа” е картина. Кафка е и името, което 15-годишният главен герой избира, когато бяга от дома си. “Петнайсетият рожден ден е идеалното време за бягство от къщи. Дотогава е твърде рано. После е вече късно, пропускаш шанса си”. Над него тегне антично проклятие, а пътят ще го отведе в богата частна библиотека, където съдбата му го очаква. Стремежът му да промени себе си ще го отклони и към малка къща сред гората, където се крие върховното изкушение – Желанието-което-може-да-се-сбъдне. Но изборът между света и любовта не може да бъде лесен в никой случай.
Успередно с приключенията на момчето, което бърза да порасне, тече и разказът за странстването на простодушния (и доста чалнат) старец на име Наката (бегла прилика с Швейк), който следствие на странен инцидент през Втората световна война не може да чете и пише, но за сметка на това си хортува чудесно с котки. Между Наката и Кафка има тайнствена връзка – те не се срещат и за миг през протежението на романа, но нещо успява да ги размества във времето и пространството – така че Наката да убие бащата на Кафка, нещо, което е задача на момчето. Дядото също се впуска в трудно пътешествие с цел един камък, който отваря портал към друг свят, който пък момчето трябва да посети.
Препрочитам горните редове и усещам колко бедни и нелепи са те. Сред тях са останали скрити красивата Сакура, загадъчната Саеки, покоряващият Ошима, дъждовете от риби и пиявици, книгите, горската тишина… Да, и призрака на красивото момиче, искащо да запази света и любовта си непроменени.
Мураками е непредаваем. Повествованието му е толкова просто на пръв поглед, а всъщност така многопластово, смесващо се и разделящо се в миг, така приковаващо погледа и мислите. Тази книга не може да се чете ей-така, между другото, просто е магически впримчваща. И не те пуска до последната си страница.
