Отново навлизаме в тази толкова щекотлива тема – алтернативната медицина, която обещава непреходно блаженство на приемлива цена чрез методи, идещи уж от дебрите на хилядолетията и обичайно абсолютно недоказуеми. За мнозина това е свещена тема като религията – и се сърдят, когато някой им закачи нещото, в което вярват, без значение дали е хомеопатия, цветотерапия, акупунктура и прочие. И приемам, че за тях тя може би „работи“, макар че в тази книга е доволно изследвано колко е лесно да се предизвика субективно усещане, че нещо се случва или има резултат, а реалността да е съвсем различна.
Проблемът според мен е, че дори да вярват в едно нещо, хората разпростират автоматично доверието си – „може и да работи“ – върху всичко с етикет „алтернативно“, без да си дават сметка, че в сянката на някои безобидни в общи линии неща (като хомеопатията, детоксикацията, магнитните гривни) виреят безброй шарлатанщини, които откровено са опасни за здравето, но успешно избягват както регулиране, така и нуждата да доказват ползата от съществуването си. В „Псевдонауката“ на Бен Голдейкър се описва примерно шарлатанинът Матиас Рат, който „лекува“ СПИН с витамини и с мощна реклама в Южна Африка си осигурява баснословни печалби – това не е безобидно. Затова и вярвам, че още такива книги са нужни да излизат в България – моя селекция е и настоящата – „Как алтернативната медицина ни баламосва“ на Роуз Шапиро. И се надявам, дори да видите неща, в които вярвате, да не се отказвате да погледнете голямата картинка – защото това е многомилиарден бизнес, който паразитира върху уязвими хора. И ако считате фармацевтичните компании за зло (за което има някакви основания, вижте „Капаните на фармацевтиката“), то тези не са добрите хора, които ще ви спасят от тях – напротив, ще ви вземат парите и няма да получите нищичко насреща, а често може и да ви възпрат да потърсите адекватна помощ.
В следващите редове съм си направил труда да извадя малко на брой интересни откъси от книгата, които са далеч от представителни за нея – твърдо я препоръчвам за цялостен прочит, защото съм сигурен, че ще научите много неща, които ще бъдат полезни на вас и вашите близки.
В началото на книгата Шапиро си прави труд да събере на едно място повечето от популярните в света алтернативни терапии, никоя от която не е доказала основателността на претенциите си:
Какви недоказани и опровергани терапии имам предвид? За да сме наясно, нека ги изброим по азбучен ред: автогенна тренировка, акупунктура, ароматерапия, астрологична медицина, Аура Сома, аюрведична медицина, билколечение, биообратна връзка, биорезонансна терапия, биоритми, биохимични тъканни соли, вибрационно лечение, дишане „Бутейко“, енергийна медицина, индийски масаж на главата, йорей, иридология, краниална остеопатия, краниосакрална терапия, кристалолечение, магнитотерапия, метаболитно типиране, метаморфна техника, метод на Александър, моксотерапия, натуропатия, нулево балансиране, нутриционистка медицина, остеопатия, полярна терапия, приложна кинезиология, промивки на червата, радионика, рейки, рефлексология, ролфинг, светотерапия, свещи за уши „Хопи“, терапевтично докосване, терапия на мисловното поле, уринотерапия, ушна акупунктура, хелаторна терапия, хиропрактика, холографско пренастройване, хомеопатия, цветолечение на д-р Бах, цветотерапия, чай комбуча и шиацу.
Всяка една от тях или използва диагностични методи без доказана фактологична основа, или съдържа неподкрепени с доказателства или опровергани твърдения за ефекта и ползата. На тези лекове и терапии им отредено да играят все по-голяма роля в нашето здравеопазване, само че странно защо в епохата на доказателствената медицина тяхното настъпление не среща никаква или почти никаква обществена съпротива.
И това са само най-популярните – и съм склонен да мисля, че дори да се доверявате на едно от тях, едва ли бихте си пили урината – но мнозина го правят, подмамени колко полезно е това за здравето им, при пълната липса на реални доказателства за което.
Защо се стига до това – защото често хората отказват да повярват, че имат временни неразположения, които са нормални при начина ни на живот. Шапиро пише и как „модни“ болести се разпространяват:
Днес ние обикаляме, докато намерим някой, който да ни постави диагноза и да даде име на тези тревожни усещания и телесни събития. Комплементарната и алтернативна медицина е по-вече от готова да стори тъкмо това. Настоящата епидемия от модни болести разкрива много за стратегиите на алтернативния терапевт, както и за мястото на болестта и болния в съвременния свят. Модните неразположения са силно заразни, като все по-често те се разпространяват не чрез старомодни средства като физически контакт, а чрез посредничеството на интернет. Много от тях са подробно описани на американски уебсайтове, само за да избуят няколко години по-късно в Европа, най-често във Великобритания, където общият език улеснява заразата. Не е нужно и много време, за да успее едно модно заболяване да намери почва.
А да се измисли болест е фасулска работа:
Както пише критичката феминистка Илейн Шоуолтър в „Хистории“: „Културата принуждава хората да отричат психологическите, свързаните със средата или емоционалните източници на симптомите си и да настояват, че те трябва да са биологични и извън техен контрол, за да могат да гледат на себе си като на законно болни и имащи право на привилегиите, които носи ролята на болния.“ Ако обаче официалното становище отказва да даде име на вашето страдание или още по-зле, допуска, че то може да е свързано с неотдавнашния ви развод или прекомерната работа, алтернативната медицина винаги е на линия, за да приеме безусловно и без съмнения вас самите, напълно телесната природа на заболяването ви и парите ви. Нейните терапевти могат в най-лошия случай да се превърнат в съучастници в отвратителни актове на измама. На тях може да се разчита да открият дисфункция и в най-здравия човек или да препоръчат „грижи за благополучието“ в редките случаи, когато не откриват нищо нередно.
Дори едно полезно телесно вещество като ушната кал, което играе важна и здравословна роля в защитата на ухото от инфекции, е обречено да се превърне в разстройство, изискващо вниманието на кварталния специалист по свещи за уши. Леко неприятното преглъщане на слуз, което почти всеки изпитва, особено сутрин, също е напълно нормален и безвреден физически процес, но той е патологизиран от алтернативните терапевти като разстройството „постназално стичане“, едно „много смущаващо състояние, причиняващо раздразнение, което може да стане много стресиращо“. За щастие, „ПНС вече може да бъде лекувано безопасно, природно и ефикасно“ със „Синус Уорс 3“, продукт, рекламиран заедно с познатите 85% успеваемост на алтернативната медицина.
Никой не е застрахован от неправилна преценка:
Писателят Карл Сабъг обяснява как се случва това в съзнанието на потребителя на алтернативна медицина. Той казва: „Всички ние имаме склонност да търсим взаимозависимости в света и да правим връзки там, където те не съществуват. Ако запекът ви изчезне малко след като някой е пъхнал с големи церемонии една игла на много определено място в меката част на ухото ви, малцина от нас биха се усъмнили, че едното причинява другото, макар че запекът по цял свят отминава с всеки изминал час и без пъхане на игли в ушите.“ Тази времева връзка води до логическата заблуда, прословуто изразявана с латинското post hoc ergo propter hoc, което значи „след това, следователно поради това“. Щом веднъж в съзнанието ни бъде изградена връзка, се появява и вярата.
Дори не е нужно човек да е болен, за да бъде клиент на алтернативните терапевти, даже по-добре да не е, за да е по-лесен за манипулация.
В наши дни дори и да не страдаме от някакво конкретно заболяване, ние сме призовавани да се стремим към нещо повече от простата липса на болест – към едно състояние, известно като „оптимално здраве“ или „съвършено благополучие“. „Оптималното здраве“ е гигантско начинание, изискващо подробно четене на специални книги и вестникарски статии, разнородни ограничителни диети, методи за вътрешно прочистване и най-различни терапии от всякакви култури, континенти и исторически периоди. Рафт подир рафт в скъпите магазини за здравословни храни са изобилно заредени с подобни лекове, както и с т.нар. добавки за „интелигентно хранене“. Ако не знаехте как стоят нещата, може да си помислите, че заможната им клиентела е на смъртно легло.
Знаете ли, че към началото на 70-те в САЩ имало по-малко от стотина практикуващи хомеопати, но разцветът на хипи-движението и сексуалната революцията са съживили модата на вършенето на всичко, което е в разрез с доказаното и традиционното? И оттогава не спира бясното й развитие, за да се стигне до съвременната й мощ… основно в областта на маркетинга, насочен към нежния пол.
Знаем, че главните потребители на алтернативна медицина по цял свят – това са онези образовани жени на средна възраст от средната класа, разполагащи с високи доходи. По-младата част от тази група е много вероятно да води и децата си по натуропати и краниални остеопати, да избягва имунизирането им и да ги лекува с хомеопатични и билкови лекове от магазина. Алтернативната медицина предлага на тези жени начин да поемат контрола, да бъдат забележителни в своя всекидневен живот и да получат усещането, че техните потребности като индивидуалности са получили внимание. Тя ги разчувства, физически и емоционално, на един етап от средната възраст, на който много жени в нашето общество казват, че започват да се чувстват невидими. Казва им, че са неповторими, различни от всеки друг и – най-важното – нещо много, много повече от общия сбор от симптомите им. А както ще видим, това е онзи вид позитивна подкрепа, която повечето хора не могат правдоподобно да очакват от най-близките си приятели или дори от партньора си. Всъщност „нутриционистката“ Джилиан Маккийт предлага зърнено блокче, което изброява между съставките си и „безусловна любов“.
Има и още нещо, което е трудно да се обясни с нормална логика: „Най-впечатляващото: половината от потребителите на КАМ (комплементарна и алтернативна медицина) казват, че я използват, когато не са истински болни. За разлика от конвенционалната медицина, КАМ е нещо, което можете да прилагате независимо от здравословното си състояние.“
Но е лесно, когато вече не гледаш на алтернативната медицина като нещо в помощ на болните, а като начин на живот, основан на вяра в недоказуемото:
„Както религиозната доктрина може да направи живота по-поносим, предлагайки научно недоказуеми обещания, които носят психологически ползи, така същото прави и алтернативната медицина.“ „Крайното благополучие“ е най-голямото приближение до състоянието на благодат, което можем да изпитаме; детоксикацията ще ни освободи от злото. И докато участието в организираната религия се топи, алтернативният терапевт си присвоява ролята на загрижения, изслушващ енорийски свещеник.
Знаете, че лекарите се обучават години наред, за да разбират механизмите на тялото ни. При алтернативните лечители обаче това не съществува, тоест всеки може да се обяви за такъв, като често се взимат онлайн курсове от фалшиви университети, за да се замаскира липсата на каквото и да е здравно образование:
Всеки може да се обяви за терапевт, предлагащ всякакви други КАМ консултации, диагностични методи и лечения. В акупунктурата, билколечението и хомеопатията има професионални организации, но членството в тях е доброволно и тези организации нямат властта да определят какво правят техните членове в действителност. Евентуалните клиенти може да се почувстват успокоени да видят след името на терапевта някакви инициали, като например МАТЦД, само че Международната асоциация на терапевтите по цветно дишане (sic) няма юридически или регулаторен статут
Всъщност не е трудно да се забележи кога някой иска да изкара лесни пари:
Задачата как да се разпознае шарлатанията става по-лесна, когато си дадете сметка, че има големи области от медицината, в които тя никога не се среща. Това са областите, в които резултатите са лесно измерими или съществува риск от незабавна смърт. Така например няма хомеопатично противозачатъчно. Нито пък някой ще използва рефлексология при прободна рана или китайски билки за лечение на сериозни състояния като счупен крак, апендицит или инфаркт. КАМ терапевтите са наясно, че е по-добре да не се конкурират с официалните лекари в травматологията. Както казва един американски представител на КАМ: „Ако ви блъсне камион, няма нищо по-добро от съвременната медицинска система.“ В безценното си ръководство как да различим науката от псевдонауката професорът по физика Рори Коукър описва как „псевдоучените често се опитват да подражават на професионалния език на научната и техническата сфера, като бълват безсмислици, които звучат научно и технически“. Така „термо-аурикуларната терапия“ надцаква простите стари „свещи за уши“.
А ако наистина считате алтернативната медицина за безобидна – вижте това и ми кажете дали тези хора не са за съд?
А имате на разположение и „КансърКонтрол“, витаминна добавка, за която се твърди, че лекувала 97% от пациентите с рак, повечето в рамките на три дена. Този продукт има претенцията да е одобрен от АХЛ – както се оказва, това не е Агенцията по храните и лекарствата, която осъществява контрол върху лекарствата в САЩ, а не толкова известната „Асоциация за хранително лечение“, измислена от рекламиста на „КансърКонтрол“.
Но да обърнем внимание на някои популярни алтернативни терапии, които претендират, че са предадена непроменена мъдрост отпреди хилядолетия. Дори да се абстрахираме от факта, че тогава хората са мислели болестите за причинени от духове, както и са си нямали и бегла идея от устройството на телата ни, оказва, че повечето от съвременните „древни“ методи на лечение са измислени и разработени едва през миналия век.
Да видим акупунктурата:
Ранните китайски ръкописи не споменават нищо, напомнящо акупунктура. Някои древни текстове наистина говорят за остри предмети, вероятно направени от кремък, използвани за кръвопускане или срез в случай на инфекция. По онова време се смятало, че енергията ци се движела по кръвоносните съдове, а чак към края на I в.пр.н.е. се появяват описания на дванадесет, единадесет или десет меридиана, които пренасяли както кръв, така и жизнена сила – ци, или пневма. Понятието за болест било чуждо на древните китайци, които вярвали, че неразположението се причинява от зли духове, настанили се в меридианите. Има разкази за болестотворната енергия на тези духове, наречена „шей“, която изтичала, след като се направели отвори с метални остриета.
По-модерната нейна версия пък е отскоро:
Ушната акупунктура е била измислена през 50-те години на ХХ в. от един френски лекар на име Пол Ножие, работещ в Лион.
Всъщност цялата популярна днес китайска традиционна медицина (ТКМ) е селективно подбрана и записана като стройна теория от маоистите и после пропагандирана на Запад като уникално постижение на китайския ум:
Д-р Паул Уншулд от Мюнхенския университет е водещият западен авторитет по история на китайската медицина. Според него произходът на традиционната китайска медицина такава, каквато я познаваме днес, в действителност се намира в съвсем близкото минало, а ТКМ е „погрешно название на една изкуствена система от здравни идеи и практики, създадена между 1950 и 1975 г. от комитети в Китайската народна република“. Уншулд разказва как след комунистическата революция обширното и разнородно китайско медицинско наследство е било реорганизирано в съответствие с марксистко-маоистките принципи. Решаващ момент: ТКМ е била необходима, за да се запази социалният и политическият контрол в една страна, потънала в бедност и разполагаща с по-малко от 20 000 лекари с научна подготовка, практикуващи главно в големите градове. Тя е трябвало да обслужва едно предимно селско население от около 600 милиона души. Специално били подбирани подходящи древни практики, като много елементи били изтълкувани по новому, за да се „изгради едно смислено бъдещо съжителство на съвременните западни и традиционните китайски идеи и практики
Всичките тези практики станали източници на голяма гордост за китайците, особено при посрещането на западни гости. „Станало политически коректно (и следователно определено благоприятно за нечие здраве) да се вярва в акупунктурата.“
Стандартизираната нова акупунктура, разработена през 50-те години на ХХ в., била разпространявана официално чрез учебници, раздавани на „босоногите доктори“ и на изучаващите ТКМ. Най-важното: това били наръчниците по акупунктура, които били преведени на английски и залегнали в основата на акупунктурата, преподавана и практикувана извън Китай, като например „Наръчник на босоногия доктор“, публикуван в Америка през 1977 г.
Ето и още две популярни днес терапии, които хич не са древни:
Рефлексологията е друго западно творение от ХХ в. Често пъти включвана в ТКМ както на Изток, така и на Запад, в действителност тя е била измислена през 30-те години на ХХ в. от една американска физиотерапевтка, Юнис Ингам.
Рейки предполага овладяване и предаване на повече ци, прана или универсална жизнена енергия. В превод от японски рейки означава „жизнена сила“. Тя е била измислена – макар че привържениците ѝ предпочитат да казват „преоткрита“ – през 1914 г. от японския бизнесмен Микао Усуи след неговите затруднения в бизнеса и брака.
Мнозина твърдят, че има изследвания, които подкрепят ползата от алтернативната медицина. Само че провеждането на едно изследване зависи силно от това дали искаш реален резултат – или такъв, какъвто ти е удобен. Куриозното е, че е лесно да се види къде какво се търси:
Това е показано недвусмислено в една широкообхватна оценка на публикуваните изследвания на акупунктурата, направена от група изследователи от британския Изследователски съвет по комплементарна медицина през 1998 г. Те открили, че изследванията, провеждани в някои страни, почти винаги подкрепят акупунктурата. Страните в Северна Америка, Западна Европа и Австралазия съобщават за положителни ефекти в 50% или помалко от проучванията си. Но „изследванията, провеждани в определени страни, неизменно са благоприятни за акупунктурата: резултатите от Китай, Япония, Русия и Тайван са съответно 99, 89, 97 и 95%“.
Методът на д-р Бах е много популярен у нас, но дори самите негови последователи признават, че никога не са търсели доказателства, че той работи – оставят всичко на маркетинга и личните убеждения на хората, че са „усетили нещо“:
Няма публикувани изследователски данни в подкрепа на лекарствата на Бах, нито се задават такива. Представител на Центъра „Бах“ казва: „Ние никога не сме правили експерименти и не документираме помощта, която оказваме на хората. Когато д-р Бах е поверил делото си на (своите наследници) и в хода на това е учредил Центъра „Бах“, той ги е посъветвал да живеят просто и да запазят и работата си с лекарствата също така проста. Ние не виждаме задачата си в това да „доказваме“, че лекарствата действат – вместо това ние просто показваме как да бъдат използвани и оставяме на хората да докажат ефекта им върху себе си.“
Джон Даймънд, който пише в своята последна книга „Змийско масло и други занимания“: „Когато четем как д-р Бах е открил своите цветни лекарства, това е в пълно съзвучие с логиката на цветята като вестители на доброто, която обаче нямаше да завладее така общественото въображение, предполагам, ако той беше използвал трийсет и осем вида паяци, за да произведе паяковите лекарства на Бах.“
Билковите лекарства са привлекателна алтернатива – Шапиро обаче се спира подробно на многото проблеми с липсата на регулация в тази област, особено при китайските билки, в които са открити всякакви индустриални отрови и други замърсители, които силно компрометират идеята, че те са безопасни. Има и още проблеми с билките, които се премълчават, за да се избегне регулацията на този доста печеливш пазар:
Фактът, че билковите лекове са природни, не ги прави по-безопасни, колкото и привлекателна да е идеята. Това, че „природно“ се е превърнало в синоним на „добро“, показва само колко малко представа имаме за природния свят. Макар че някои от тях се използват от хилядолетия, свойствата на повечето билки все още не са напълно познати. Известно е обаче, че две билки в широка употреба – жълтият кантарион и ехинацеята – влизат във взаимодействие с една четвърт от фармацевтичните лекарства. Американският фармаколог д-р Кристофър Горски обяснява, че веществата, съдържащи се в тези билки, могат да накарат тялото да метаболизира лекарствата или прекалено бавно, или прекалено бързо, като или увеличи токсичността на лекарството, или доведе до намаляване на терапевтичния му ефект.
Да видим и още две терапии:
Остеопатията и хиропрактиката може да са популярни сред пациентите по цял свят, но потърсете нещо повече от съобщения на доволни клиенти и ще откриете много малко данни, които да показват, че манипулациите на гръбнака облекчават гръбначните болки по-добре от леките упражнения. В един обзор на съвременните изследвания, който разгневи остеопатите и хиропрактиците, видният скептик професор Едзард Ернст заключи, че няма доказателства гръбначните манипулации да са ефикасна интервенция за каквото и да било заболяване.
А „терапевтичното докосване“, което използва енергия и лекува аурата – още една идея, която десетгодишно дете, предизвикала двадесет и един екстрасенси, е успяла да развенчае?
…не съществуват научни доказателства за терапевтичното докосване, нито за съществуването на човешко енергийно поле. Всъщност през 1998 г. тези твърдения бяха разбити на пух и прах от десетгодишната Емили Роуза, която с това стана и най-младият човек, чиято статия е била приемана някога от „Списание на Американската медицинска асоциация“. След едно проучване, представено на училищния фестивал на науката, за което получила награда, тя проверила двадесет и един ТД терапевти, за да разбере дали са в състояние да установят аурата ѝ иззад картонен параван. Всеки участник бил тестван между десет и двадесет пъти. Терапевтите трябвало да прекарат двете си ръце през дупки в паравана и да ги поставят върху маса с дланите нагоре. Емили хвърляла монета, за да реши до коя от двете ръце на терапевта да постави своята. Тя протягала ръката си, с дланта надолу, на няколко сантиметра от една от ръцете на участника. Тогава терапевтите трябвало да кажат къде се намира ръката ѝ и дали могат да засекат „енергийното ѝ поле“. Те успявали да познаят в около половината случаи – процент, ненадвишаващ онова, което може да се очаква по случайност. По-късно Емили спечелила наградата „Скептик на годината“ и наградата „Иг-Нобел“ на списанието „Анали на невероятните изследвания“.
Алтернативната медицина може да е приемлива при леки болежки, които ще си минат и по принцип. Но когато се стигне до кошмарни болести като рак, става страшно. Шапиро е отделила цяла глава на този проблем и убедително доказва, че безброй хора са били лишени от възможността да получат работеща терапия или поне палиативни грижи, защото са се подвели по безскрупулни шарлатани. Важно е и следното:
Съществува схващане, че не бива да се критикува нищо, което дава надежда на раковоболните, но е възможно човек да е обнадежден и позитивен и пак да остава реалист. Американският лекар Джеръм Групман изразява прекрасно това, когато пише за разликата между фалшива и истинска надежда: „Фалшивата надежда не признава рисковете и опасностите, които истинската надежда признава. Фалшивата надежда може да доведе до неумерени избори и неудачни решения. Истинската надежда взема предвид реалните заплахи, които съществуват, и се стреми да намери най-добрият път между тях.“
Ето и пример, който показва колко безогледни са подобни „лечители“, паразитиращи върху хорското нещастие:
Когато става известно, че Емили, дъщерята на телевизионната водеща Естер Ранцен, има МЕ (миалгичен енцефаломиелит), нейното семейство е подложено на същите атаки. „Шарлатаните нахлуха – пише тя. – Те ни пишеха за хиляда различни „безпогрешни“ лечения: бани със студена вода; напитки с алое вера; кислород нощем; радиестезия; фън шуй; преливане на витамини; магически кристали. Съветваха ни да сложим Еми на диета без захар, на диета без пшеница. Бяхме посетени от „бяла вещица“. Беше ми казано да пренаредя всичките ни мебели според лей линиите на Земята, за да улавят мистични вибрации. Пращаха ни медни гривни и амулети, както и дузина книги за самопомощ.“
Тук ще спра, макар да имам още много цитати. Такива книги са важни, адски важни – колкото и отрицателите на медицината да ги нападат, изхождайки от личните си убеждения, те дават една критична, разумна гледна точка, която масовите медии и лъскави списания просто не допускат, защото не е атрактивна. Магическите лечения са забавни и продават, но те са просто наследство от времената, когато не сме познавали нито света, нито себе си – и тогава не са помагали вън от плацебо-ефекта, и сега не го правят. Дори често вредят – но за това няма да четете често, защото това не е „новина“.
Силно се надявам подобни книги да помогнат на хора да си наредят нещата в главата, да видят, че са мамени – дори от безобидни глупости като магнитни гривни, детоксикиращи вани за крака, ароматерапия и прочие. Защото алтернативната медицина не е просто безобидно забавление – тя може и да вреди, може и да убива, затова трябва да отговаря на същите жестоки стандарти, на които е длъжна класическата медицина, която при всичките си кривини, спасява доказано безброй животи всеки ден.
От същите жанрове
