Тази вечер гост е Майк Рам, автор на блога The Man On The Silver Mountain (https:////silvermountain.wordpress.com) и създател на Клуб „Спри и помисли!” (https:////spriipomisli.com). Майк е един от най-вдъхновяващите хора, които познавам, а неговият клуб е мястото, където всеки човек с отворен ум може да си прекара добре и да научи нещо за света около ни. Ето и какво написа Майк за книгата, която “открадна” от къщи при последното книжно събиране:
Как да направим запомнящо се впечатление? Това е основната идея зад книгата на братята Дан и Чип Хийт „Направено да се запомни“. Те започват да си задават въпроса „Защо посланието на едни хора успява да достигне до мнозина и да остане завинаги в съзнанието им, а на други – не?“ и търсят неговия отговор, разглеждайки редица интересни истории.
Книгата започва поразяващо с историята на човек, който отива в командировка и преди полета обратно се запознава с приятна жена в един бар. След едно питие загубва съзнание и по-късно се озовава във вана, пълна с лед, с един бъбрек по-малко, жертва на банда – трафиканти на органи.
Това е една популярна градска легенда в САЩ, чиято способност да се запечатва в съзнанието на хората, се опитват да изследват братята Хийт. В резултат от своите изследвания, те стигат до няколко фундаментални принципа, които правят всяка една история запомняща се:
Принцип 1: Простота. Колкото по-просто е разказана една история, толкова по-лесно ще бъде възприета и запомнена. Странното е, че колкото и да се доказва този факт, все още има много хора, които обясняват нещата толкова засукано, че слушателите не само не запомнят казаното, но в един момент даже спират да го слушат.
Принцип 2: Неочакваност. Това е най-трудното за спазване условие, според мен. За да го постигнете, трябва да имате някакъв талант да разказвате истории и неочакваните обрати да ви „в кръвта“. Разбира се, някои техники могат да бъдат научени, но тук талантът играе най-голяма роля.
Принцип 3: Конкретност. Аз се занимавам с преподаване и съм чел в много книги съвети да се използват примери и конкретни образи, за да може една идея или мисъл да бъде разбрана по-добре. Не само малките деца, които учат първите математически формули в живота си, имат нужда от онагледяване с ябълки и круши, но тук, с помощта на данни от проведени изследвания, Дан и Чип Хийт доказват, че и при възрастните хора запомнянето е много по-трайно и по-дълбоко, когато информацията е гарнирана с конкретни образи и примери.
Принцип 4: Достоверност. Този принцип е до някаква степен свързан с конкретността, но си има своя специфичен оттенък. Достоверността е трудно обяснимо чувство, но когато човек повярва в нашата история, той ще я запомни много по-добре. Някога, още в началото на 20-ти век, руският кинорежисьор Всеволод Пудовкин беше казал, че най-важното качество за един филм, е да бъде достоверен, независимо колко фантастична изглежда разказваната в него история. Братята Хийт твърдят, че това важи за всяко едно послание, което искаме да предадем. Независимо дали ще се опрем на доказани факти и измерени данни в подкрепа на своята теза, или ще цитираме признати авторитети, нашата идея трябва да звучи достоверно, за да бъде възприета и запомнена за дълго.
Принцип 5: Емоции. Тук вероятно всеки би се досетил, че ако засегнем нашите слушатели емоционално, нашето послание би оставило много по-трайна диря в тяхното съзнание. Същото се отнася и за Принцип 6: Истории – хората обичат да слушат истории. Не случайно приказките са една от най-старите форми на предаване на информация и житейска мъдрост, останала актуална и до днес. Умението да разказваме истории, особено такива, които докосват емоциите на хората, е гаранция за това, че нашето съобщение ще остане завинаги запечатано в тяхното съзнание.
Първоначалното впечатление, което книгата оставя у читателя, е, че е предназначена за рекламисти, специалисти по PR или маркетьори – хора, които постоянно се опитват нещо да ни продадат. Истината е, че днес всеки един от нас е продавач на собствените си умения и създател на собствената си лична марка. Днес, повече от всякога, уменията за общуване и за споделяне на идеи с останалите са жизнено важни. В този смисъл, книгата е за всички нас – един изключително полезен съветник в изграждането на умения за комуникиране на онова, което правим, за споделяне на онова, което ни вълнува.
Тя има и своите недостатъци, разбира се. Въпреки че са открили основните принципи, гарантиращи успеха на едно информационно послание, авторите на моменти не успяват да ги обяснят достатъчно просто и разбираемо, така че човек да може да ги приложи на практика. В доста моменти човек може да ги „хване“, че нарушават собствените си принципи и в текста липсва както простота, така и образност, и конкретика. За щастие, книгата е богата на истории и това я прави ценна. Описаните изследвания, примери и случки са толкова живописни, забележителни и емоционално въздействащи, че успяват да направят книгата „Направено да се запомни“ един прекрасен източник на материали за размисъл. А какво по-добро от това, за едни мислещи хора, като нас, нали?
От същия жанр
