– Хората не могат да живеят без приказки – каза Макс.
– Хората не могат да живеят и само с приказки – каза Рубина. – Но така са се омотали в тях, че са забравили, че светът не е приказка, а те самите не са приказни герои.
Добре дошли в една откачена галактика от бъдещето, в която съвременната ни популярна култура вдъхновява всички мислими крайности – от спасяването на планети от летящи към тях астероиди до директна заплаха за Земята, защото на нея уж се криели подмолните кукловоди на Вселената. В „Как да спасиш Галактиката (преди някой да те е изпреварил)“ на Перуника Майска, псевдоним, зад който се крие един от най-интелигентните хора, които имам честта да познавам, един крайно некадърен пилот се оказва забъркан в ред приключения и комични космически преживелици. В тази галактика спасяването на планети от какви ли не опасности е всеобщо хоби („спасяването на светове не е това, което беше едно време“), като особено астероидните заплахи са запазени за години напред от добре оборудваните фенклубове на Супермен, Батман, разните му там елфи, джедаи, магьосници, ездачи на дракони и какви ли още не пламенни ентусиасти. А за не толкова организираните спасители „има и фирми, които предлагат готови комплекти за борба с астероиди – кораб, оръдие, муниции, плюс цяла флотилия кинодронове, които да заснемат събитието.“ С две думи – забавляват се хората, пък и работа се върши по един или друг крайно откачен начин. До момента, в който от играчка става плачка.
…Вселената е странно място, може би дори най-странното, на което можеше да попадне човек.
Проблемът на главния герой Йонко е, че баща му не е кой да е, а адмирал Йон Хала (може би именуван така в чест на Ийон Тихи?), легендарен космически пилот, а това му осигурява поне завършване на Звездната академия. Което формално е успех, но същевременно той е дотолкова опасен за поверените му кораби, че автопилотите, които отговарят за безопасността, предпочитат да го катапултират в космическото пространство, откъдето благополучно да бъде прибран. Това работи на теория безотказно, но на практика леко се проваля – което и отвежда до необикновеното залезно запознанство на Йонко с Азалия, която си има чудесен кораб, управляван от Цеко (централния компютър), но тъкмо пилот точно си няма.
И за нейно съжаление – или щастие – тя решава, че точно Йонко може да бъде този пилот. Той мигом успява да се забърка в спасяване на невинно момиче (с известни октоподни гени) от зловеща космическа флота, което спасяване се оказва малко прибързано. Скоро към екипа се присъединява дроид с добавени емоции, котка на име Шаро, цял-целеничък скандинавски бог или поне някой, който претендира да е такъв, а скоро като основен дразнител се изявяват откачените фенове на „Междузвездни войни“, които дотолкова са се вживяли в джедайските си фантазии, че тормозят невинни кораби в търсенето на плановете на Звездата на смъртта. Няма как да се пропусне и причудливият феномен на летящите четиринайсет милиона копчета в орбита около планетата Ковашка пещ, срещата с магическия кораб на харипотъровите фенове, посещението на заешката планета Лепорида и опасностите, които дебнат на нея, спасяването на мирната планета Хербалея от опасни мини и в крайна сметка осъзнаването, че „абсолютната глупост работи с абсолютни категории“. В крайна сметка Йонко и неговите съратници се оказват нужният здрав разум сред една полудяла галактика – и приемат, че „не сме дошли тук да се правим на приказни герои, а да върнем приказните герои в реалния свят.“ А последните определено имат нужда от един студен душ реализъм.
„Как да спасиш Галактиката (преди някой да те е изпреварил)“ е приключенски фантастичен роман, който видимо е силно вдъхновен и от посочените вече „Звездни дневници“ на Станислав Лем, и от неизбежния „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс, но най-вече ми напомняше на една малко позната книга на Джордж Р. Р. Мартин – „Пътешествията на Тъф“, сигурно и други препратки могат да бъдат набелязани по страниците. Книгата е насочена към леко забавление със задявки с общопознати и преекспонирани елементи от попкултурата, няма някакви неочаквани обрати и големи изненади, като редом с приключенията по причудливи планети тече борбата с крайностите на фенщината и вживелите се в измислените си роли агресивни чудаци.
С две думи – Земята и тук е „почти безобидна“. Но като следствие от износа на фантазия галактиката около ѝ си е направо опасна.
От същите жанрове
