„Остаряването е изключителен процес, при който ставаш този човек, който винаги е трябвало да бъдеш“.
Дейвид Боуи
Не мога да отрека, че преди петнайсетина или дори само пет години едва ли бих избрал за издаване книга като „Как да заобичаме средната възраст?“ на Чип Конли. Но когато наближиш 40, а аз вече се рея блажено отвъд тях, разбиранията за важните неща – сред тях и книгите – плавно се променят и всъщност забелязваш заглавия, които би пренебрегнал с лекота по-рано. Намирам тази книга за важна и макар да не очаквам да стане много популярна, съм убеден, че ще намери достатъчно читатели и ще им донесе много повече стойност от кое да е лековато хитово заглавие. Защото „тази книга има за цел да бъде некомерсиална реклама на средната възраст: призив да се възползвате от неочакваните удоволствия и радости на средната възраст, да я заобичате. Като цяло с възрастта ставаме по-мъдри, по-спокойни, по-великодушни и по-щастливи. Животът ни придобива богата патина.“
„Дали има колежи за четиресетгодишни, където ги подготвят за предстоящия им живот и неговите изисквания, както традиционният колеж въвежда младите хора в знанията за света?“
Карл Юнг
Чип Конли е много интересен човек, успешен предприемач, който след 50-те си години е нещо като наставник на съоснователя на Airbnb, наричан е от медиите „модерният мъдрец“, като е основател и на успешна институция с претенциозното заглавие „Академията за модерни мъдреци“, в която съветите от тази книга се прилагат на практика. Още в началото той споделя защо е написал книгата – защото „средната възраст не е много популярна, дори има огромен брандови проблем“, като бива свързана основно с идеята за „криза“, а цари и голямо неразбиране колко продължителен е всъщност този период от човешкия живот. Авторът го дели на три подпериода, един от които е с особено колоритното име „среднозрялост“, която се позиционира между ранната зрялост и късната зряла възраст. А най-важното е, че според д-р Бека Леви от Йейлския университет „получаваме седем години и половина допълнителен живот, когато преосмислим начина, по който гледаме на остаряването. Макар и невероятно, това е повече, отколкото ако спрем да пушим или започнем да спортуваме на 50 години. “
„Не се отказвай в първото полувреме!“ – Беър Брайънт
Книгата съдържа пет големи теми, като първата от тях е физическият живот. Конли пише, че „Дълголетието е въпрос на качество, не на количество“ и говори за това как да се подготви човек за втората половина от живота си като възрастен. Той е откровен: „Нека си признаем – остаряваме пред публика. Можем да крием разни други факти за себе си, но разкриваме годините си с чувство на срам, с гордост или леко послъгваме на колко сме. Колкото и добър да е гримът или колкото и добра да е прическата, на всички им е ясно, че това е лице на по-възрастен човек.“ Няма как да не бъде засегната антиейджинг индустрията, която е достигнала стойност от половин трилион долара, и която „маниакално ни поддържа млади, при положение че наистина важното е как да останем полезни.“ Конли говори както за кризата на средната възраст при мъжете и защо тя не е просто нещо за присмех, така и за тази при жените:
С възрастта жените сякаш стават невидими… Не само че шансовете за запознанства обикновено не са в полза на жените на средна възраст; мъжете просто не гледат на тях по същия начин.
Втората голяма тема е книгата е емоционалният живот. Конли пише: „Средната възраст е, когато започваме да осъзнаваме, че щастието не е в задоволяването на нашите желания. То е избор, който правим в ума си, а не във фитнеса. Когато става въпрос за нашето „преследване на щастието“, ние невинаги оценяваме това, което вече имаме, и невинаги му се наслаждаваме. През първата половина от живота си често преследваме чувството на удовлетворение, вместо да практикуваме благодарност.“ Той говори обширно колко ключово е човек не само да поддържа широк кръг приятелства, но и да продължава да създава нови, защото това се оказва ключ към удовлетворението в средната възраст. Защото, както пише авторът, „живеем в разгара на епидемия от самота, развихрила се масово много преди ковид.“
Средната възраст е времето да преоткрием любовта си към старите филми, джаза, художниците импресионисти и всичко друго, заради което си струва да се живее животът.
Третата тема е умственият живот. Давам му пак думата: „Освен това, колкото по-дълго сме на планетата Земя, толкова повече знания и опит натрупваме и толкова повече модели виждаме. Това са суровините на мъдростта. До достигането на средна възраст сме станали експерти в училището на живота. Станали сме майстори в разпознаването на модели. Можем да свържем точките по-бързо и по-ефективно.“ И описва как е възможно да си представяме живота като пътуване на герой и различните посоки, които той може да поеме. Много важна е темата за промяна на мисленето спрямо младостта, дори намаляване на натрупания товар от онзи период: „Маратонът в средната възраст е най-добре да се измине без допълнителен багаж. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.“
С напредване на възрастта започваме да осъзнаваме, че това, което е оскъдно, е това, което е ценно, и времето се превръща в нашия най-оскъден актив, когато навлезем в средна възраст.
Четвъртата част за мен беше най-интересна и важна – тази за професионалния живот. Конли въвежда шеговития термин „успехизъм“ за бясното трупане на пари и придобиване на материални блага и твърди, че в средната възраст човек вече може да отпусне педала на газта и да забележи, че има и други неща в живота. Той се позовава на писателя Дейвид Брукс и пише: „около средната възраст преживяваме мотивационна промяна, която той нарича Втория връх. Вместо да преследваме нови, лъскави неща – фантастична кариера или престижна награда, за нас става по-важно да намерим себе си, както и добруването на близките ни хора. И така лека-полека успехизмът разхлабва хватката си.“ И допълва: Можем да разпознаем началото на здравословната средна възраст по момента, в който се отпускаме в радостно облекчение, че не трябва да базираме втората половина на живота ни върху дефиницията на някой друг за успех.“
В моя блог „Мъдро добруване“ правя списък с причините, поради които с напредването на възрастта ставам по-щастлив. Този списък е като онази клечка кибрит, с която запалвам дванайсетте глави на книгата, в която описвам физическата, емоционалната, интелектуалната, професионалната и духовната трансформация, които преживяваме в средата на живота си. Надявам се, че тази книга ще ви служи като фар, който ще ви помогне да видите прехода на средната възраст като най-трансформиращото време в живота ви. Използвайте я като ръководство как за заобичате средната възраст, но и как да заобичате себе си на средна възраст.
Петата част е посветена на духовния живот. Конли пише: „Хората често наричат средната възраст и годините след нея „златните години“, но те са и „куражлийските години“, годините, през които сме достатъчно смели да разкараме егото от пътя си и да позволим на душата ни да ни води.“ И уверено описва как може да се случи това – като човек, който определено знае как да се възползва от мъдростта на средната си възраст.
Разбира се, има неща в „Как да заобичаме средната възраст?“, които не ми допаднаха, все пак това е човек, който е постигнал изключителен житейски успех и има материалното спокойствие, за да се насочи към по-философско осмисляне на средната възраст и изобщо живота след младостта. И все пак много от съветите му са универсални и лично за мен намерих стойност в тях. Ще го цитирам за последен път, защото просто го е казал чудесно: „Повечето спортни мачове стават по-интересни през второто полувреме и театралите седят на ръба на столовете си по време на последното действие на пиесата, когато всичко най-накрая започва да придобива смисъл. Възможно ли е и животът да става по-интересен с наближаването на края?“
От същите жанрове
