Една безспорно нужна книга – от тези, които българинът има най-паче нужда да прочете, но той предпочита да вярва, че всичко му се спуска „От Космоса с любов“. След „Псевдонауката“ и „Вярващият мозък“ се чудех кога ще срещна друга интересна книга по темата – и ето че „Как ни мамят екстрасенсите“ се появи по книжарниците. Кратка и наситена, тя показва ред начини, по които популярни шарлатани заблуждават лековерниците – от масовата лудост по астрологията, която хилядолетия съска шашмотевините си, нагаждайки се към всяко време и обстоятелство, до модерните езотерични учения. Освен това дава и доста начини, с които самите вие да блеснете в компания с уж невероятни способности.
Хороскопът днес е много на мода, защото сме нарцистична цивилизация. Науката може да прави глобални или колективни предвиждания, докато мнозинството от хората се интересува единствено от личната си съдба. Изборът между далечните учени, които им говорят общи неща, и близкия астролог, който им говори изключително за тях самите, изобщо не е труден. Илюзията за изключителност е подсилена и от исканите от астролога пълни рождени данни. Точното място, дата, час и минута… т.е. един-единствен индивид… т.е. аз… т.е. пълна адекватност с моята собствена личност…
Освен това са показани случи на гурута, които не са стъпвали в планини, но убедено пишат за Тибет и мистичните си преживявания там – разбира се, не се съмнявайте, че книгите им са преведени и на български във впечатляващи тиражи. Нестинарството, което половината българи смятат за изключително наше нещо, се практикува от векове и си има куп прости обяснения, които имат малко общо с невероятното.
Радиестезията се дъни тотално при опити – дали ще е с багета или махало, все тая. Но, разбира се, това не пречи на набедените за хора с уж чудати способности да утвърждават вярата си в тях. Просто така работи умът ни, нищо лично.
Факт е, че в съвременността езотериките се считат за безобидно забавление за лековерници, но това е само подценяване на опасност, която има потенциал да стане голям проблем – всяка нова религия е започвала така, да речем. Генният инженер Албер Жакар казва: „Превръщането на гражданите в послушно стадо овце е заветна мечта на всяка власт. Средствата за постигането й са много. Интоксикацията с отровата на паранормалното може да се окаже много ефикасна за целта“.
Живеем във време, когато науката може да обясни почти всяко чудато явление, като авторите дават добър пример с някаква свещена реликва, в която чудодейно се събира вода – разбира се, считана за лековита. Две научни изследвания доказват как основно въздействие имат дъждовете, но това не пречи на медиите да продължават да пропагандират измишльотини за това място с цел рейтинг. И така ще си бъде и занапред, няма как.
Колкото повече се развива науката, толкова повече се смаляват претенциите на шарлатаните – преди векове са претендирали, че статуите на Великденските острови са пренесени с телекинеза, после със същата сила са претендирали, че се мърдат 100-килограмови маси, после полтъргайстите успяват да местят по някоя тенджера. В днешно време медиумите се опитват да преместват дребни предмети, дори късчета хартя – защото вече знаем как да улавяме мащабните им лъжи, се опитват да минат тънко.
„Как ни мамят екстрасенсите“ е интригуващо четиво, но каквото и да си говорим, едва ли ще бъде четена от някой, който вярва във всички тия шашмотевини. Но самият факт, че такива книги се издават у нас, е положителен – може би все пак има надежда в дъното на тунела – особено когато конференции за популярна наука като „Ratio“ с лекота пълнят зали. Ако младите не затънат в блудкавите шарлатанщини, тая държава ще я бъде, това е.
От същите жанрове
