Да си призная, думата „мултивселена“ в заглавието ме предразположи към роман с паралелнии вселени, в които различни варианти на Рори Торн ще взимат разнопосочни решения – и една от тях ще съумее да унищожи някак тая добре уредена работа. Но отсега бързам да ви кажа, че това не е така – и макар на пръв поглед да има приказна завръзка на тая история с появата на едни орисници точно както в приказката за Спящата красавица, както и форма на магия – аритмантика, то „Как Рори Торн унищожи мултивселената“ си е всъщност тийнейджърска фантастика с изненадващо добре развит политически елемент и не чак толкова банална любовна история, както и за разнообразие тази принцеса няма особена нужда от спасяване. Тоест е препоръчително основно за младежи, но все пак и за читатели като мен, които си падат и по големите имена в жанра – с разбиране, че не сме точната аудитория, но като почти няма нищо за нас, и ракът е риба.
Рори си е принцеса отвсякъде. Родена е на далечна планета, където от доста време в кралската фамилия са се раждали само момчета. И както откриват в прашасалите книги, наследство от древната родина на хората, на кръщенето ѝ трябва да бъдат поканени… феи – не че някой вярва в тях, разбира се. Но както си е редът, феите пристигат, една остава забравена и точно тя ще даде на малката Рори опасен дар да различава истината под всяка лъжа – и точно това е чудесно вплетено в самия текст, под всяка лъжлива реплика се възправя нейният контрапункт, което често е доста забавно. Животът на Рори изглежда предначертан, дори има и наличен принц, за когото трябва да се сгоди, макар и двамата да са още само деца… но този свят е жесток и следва кървав атентат, след който нищичко не е същото. Война е на хоризонта, а множеството планети, образуващи мултивселената, са под нейната страховита заплаха. И както скърбящата майка на Рори, така и тя самата, трябва да се подчинят на жестоките повели на дълга.
И момичето е изпратено сред враждебния свят на своя бъдещ съпруг, и заживява на космическа станция под прякото наблюдение на политически интригант, който не просто е узурпирал властта, но и си играе с много по-сериозни неща. Младото момиче е придружавана от малка свита свои довереници, чийто талант и преданост ще влязат в употреба, докато тя вкарва в действие всички дарове от феите – и най-вече оня проклетия да разпознава истината. Защото около нея се вихри мащабен заговор, в който смъртта на баща ѝ е бил само малка странична линия, а мирът изглежда невъзможен за опазване. Рори започва истинска малка война на тази станция, и К. Ийсън умело гради забавен и стремителен сюжет, в който всяко действие среща противодействие, а враговете и съюзниците могат да носят едни и същи лица, докато напрежението плавно се покачва към взрив.
Чудя се дали наблягането на „феминистки преразказ“ е с чисто рекламна цел и дали изпълнява целта си на Запад, защото тук по-скоро според мен би ограничило публиката на една доста забавна книга. Забавна по начина, по който е забавна „Гидеон Девета“ на Тамсин Муир например, макар и далеч не толкова агресивна. Но в „Как Рори Торн унищожи мултивселената“ К. Ийсън създава жизнен сюжет, който се носи стремително, забавлява и само бегло се заиграва и с приказните елементи, и с щипката магия на аритмантиката, която помага на Рори и нейните довереници да задвижат своите първоначално прости, а сетне все по-грандиозни планове. Защото ако в началото целта на момичето е просто да оцелее, след това да разбере какво, по дяволите, се случва и защо нейният принц е толкова странен, то с времето и с постоянните битки Рори израства до героиня, готова да се противопостави на всекиго и съвсем открито да планира революция. И това е само първа част от поредица, което си и личи, цялата книга прилича на удължено встъпление към още по-интересен свят, който чака там отвъд – и в „How the Multiverse Got Its Revenge“ („Как мултивселената си отмъсти“?) ще да има още много забавление, очаквам го.
От същите жанрове
