Като се чудиш за правопис, дириш речник. Или звъниш на езикови справки. Но не си падам по дебелите томове, които изискват пространство и време да се ровиш из тях. Хич не съм фен и на телефонните разговори по понятни причини. Затова и сайтът „Как се пише“ години вече ми е пръв приятел, воглаве с Ива Колева, това странно въплъщение на ходещ правопис, правоговор и всякакви такива досадности, които обаче са неизбежни.
Щастлив съм, че Павлина Върбанова е седнала и е систематизирала „Как се пише?“ в приятна малка книжка – затова и пиша това неревю 🙂 Не мога да се нарадвам на тая придобивка, която спокойно ще лежи на една ръка разстояние до бирата винаги, когато сядам да редактирам у дома, а тия дни ще си купя още едно копие и за офиса. С цялото ми уважение към речниците на БАН, това ми върши работа и от него ще се водя, защото езикът е жив организъм и постоянно се развива. Да, има неща, за които през годините съм се запъвал най-консервативно – така и не приех формата „Вие“ с главна буква вън от хиперформални документи, така и няма да се съглася, че някоя запетайка тук-таме може да се пропусне за лекота на фразата. Не, не и не, запетайките са важни – и съм също grammar nazi по тая тема.
Иначе уникалното на речника „Как се пише?“ са страхотните съвети за оцеляване в онлайн джунглата на социалните мрежи, подкрепям силно въвеждането на известен ред и спазване на поне основни правила в иначе haoti4niq internet.
Сега сядам да чета „Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман, вече коригирана от Ива. Ако намеря грешка (с помощта на „Как се пише?“ най-вероятно), ще се посмея здраво, а Ива ще руменее смутено. Кой е казал, че граматиката и правописът не са забавни?
И да перифразираме Георги Господинов: „Грамотният човек е красив!“
(Допуснал съм една нарочна грешка в текста, къде е? :))
От същия жанр
