Как се пътува със сьомга – и още 1000 практични съвета

  Ето тази страна на Еко не ми беше позната – на сладкодумния разказвач, който те понася на крилете и на ерудицията, и на хумора си, и те отнася със себе си през девет планини в десета. У нас почти не се издават есета, а точно в този формат мнозина писатели показват истинската си виртуозност – вън от дебелите си творби те създават и кратки, плътни творения, които понякога си заслужават не по-малко. И точно такъв е случаят с „Как се пътува със сьомга“, едно събирателно на десетилетия писане, един Еко, който с присмехулно намигване гледа на света около себе си и се смее, смее, смее…

   За какво иде реч? Накратко и непълно: ясни указания какво да прави актьорът в индианска роля в уестърн (текст от 1975 г., хич да не е :)); съвети за представяне на изложбен каталог, които демонстрират, че квантовата механика е по-скоро фасулска работа; създаване на организация в обществена библиотека; съвети за интелигентното прекарване на отпуската; за драмите около ваденето на нова шофьорска книжка (не си заслужава тегобата); още съвети, този път за избягването на заразни болести; ясни указания как, аджеба, се пътува със сьомга – и ако си мислите, че това е някаква метафора, много се лъжете; и още, и още съвети: как се избират джаджи, как се яде в самолет, как се използва времето, как се преминава митница, как се разпознават порнофилм (много полезно!), как да не се говори за футбол (важно си е!), как се избира доходна професия, как се наказват изпращачите на спам (това вече е от нашето време, ясно е), как се оцелява в медийния хаос, как се става домашен философ и още цял куп.

 Особено ми допаднаха съветите как да се оправяме с хора, които при посещение у дома се вторачват в огромната библиотека и живо се интересуват дали техният притежател ги е прочел до една (сякаш за тая цел събираме ненаситно книги). Е, Еко дава точни указания как да се отговаря на такива грубиянски посегателства върху книжната ни страст.

   „Как се пътува със сьомга“ е истинско пиршество от сарказъм, ирония и много, много блестящ хумор. Достави ми истинско удоволствие и съм щастлив, че опознах и тази страна на вероятно най-популярния интелектуален писател на нашето време. Защото точно в това е истинската интелигентност – да можеш и да пишеш така, че човек да се превива от смях, пък в забавното да обсъждаш и най-сериозното.