Ако някой на този свят ни беше пожелал, животът ни можеше да бъде различен. Но ние научихме истината още в самото начало, която е, че ние сме три – само три – и никога няма да има място за повече.
В последно време един след друг се появяват трилъри с провокативни заглавия, които проследяват прямо мислите на наглед обикновени хора, всъщност убийци, начина, по който планират престъпленията си и защо са готови да извършат най-страховитото, като вадят тези крайности от сферата на изкривеното и психопатичното и всъщност ги поставят в по-делничен, но все така тревожещ въображението контекст. Отличителна сред този поджанр определено е „Как ще те убия“ на Рен Дестефано, в която млади тризначки, които цял живот са се борили с отхвърлянето, открили близост само в свирепата вярност помежду си, убиват обмислено и без жал мъжете, които се влюбват в тях.
Някога една от тях е била жестоко наранена от мъж – и е започната кървава жътва, която не изглежда да може да бъде спряна. Защото и трите са преживели твърде много като деца, преборили са се с различни заплахи, включително най-страшната – да бъдат завинаги разделени, – а сега знаят как хладнокръвно да обмислят и осъществят и емоционално подмамване, и хладнокръвно убийство, след което да заличат перфектно следите си и да се преместят другаде. Една от тях обаче до момента само е чистила след деянията на сестрите си – Сиси е тази, която знае какво трябва да се направи във всеки един решаващ момент, но сама не е отнемала живот. И е време да го направи по подобаващ начин.
Тризначките са се появили като мойрите в поредното тихо и спокойно градче. Скоро имат и набелязана жертва, дори са решили къде точно ще погребат нещастника, а само едно неочаквано убийство на пътя внася за кратко объркване в плановете им. Едисън е името на избрания да се влюби в Сиси – и тя пристъпва към омайването му с всичкия си смъртоносен чар. Без проблеми тя влиза в ролята на невинно момиче, а двете и близначки се крият наблизо, за да се намесят, ако е нужно. Всичко е нагласено да се случи бавно и неумолимо, без прибързване и без поемане на каквито и да е рискове. Както винаги се е получавало досега.
Целият разказ тече през очите на Сиси, на която няма как да не симпатизираме, дори да сме пределно наясно каква е и с какво се занимава. През нейните мисли и действия постепенно навлизаме в дълбините на този особен съюз, научаваме зловещи тайни от детството на трите момичета, както и колко различни, но допълващи се характери са всъщност. Айрис и Муди имат своите неразбирателства, но в очите на Сиси това, което вършат, оправдава всичко. Тя се захваща да привърже към себе си Едисън, но с времето пред очите на читателите самата тя заживява в опасна двусмисленост – представя си едновременно и общия им бъдещ щастлив живот, и всички дребни детайли, за които ще трябва да се погрижи, когато го убие – от изваждането на зъбито до в какъв чувал ще го събере сгънат, за да бъде пренесен по-лесно. И както може да се досетите – или да прочетете на задната корица, проблемите настават, когато се оказва влюбена в този, когото трябва да убие. А в съседство с апартамента на тризначките още една красива млада жена трябва да се справя с кошмар, а близостта на опасните сестри катализира още крайности, които предизвикват и най-добре обмислените планове.
Всъщност очаквах „Как ще те убия“ да е лек и забавен роман, изпълнен с черен хумор, а тайното ми притеснение бе всъщност да не се превърне в любовна история, която да превземе текста. Но книгата на Рен Дестефано се оказа много различна – на пръв поглед неправдоподобна (тризначки убиват мъжете, които се влюбват в тях, звучи си откачено), всъщност тя обмислено изследва до какво би довела такава странна начална постановка. Миналото на трите момичета, тяхното странно настояще, сложната динамика на техните отношения, както и възможността да се представят една за друга (или поне под маската, която активната от тях носи в момента), всичко това създава условия за много по-сложен сюжет, особено като добавим и ситуацията на тяхната неволна съседка и нейната драма. Три сестри, които мислят, че са готови за всичко, но… не и за събитията, които предстоят.
Книгата определено ме изненада повече от приятно и се надявам и бъдещите книги на Дестефано – а че такива ще има, ми се струва сигурно – да бъдат издадени у нас.
Още по темата
