Има две псевдонауки, наречени теология и астрология, които са посветили векове на абсурдни отговори на абсурдни въпроси – като класическия за броя ангели на върха на игла и влиянието на Меркурий върху храносмилането на 1/12 от човечеството в даден момент. Милиони страници и безброй часове напусто в размишляване за несъществуващи неща е пропиляло човечеството, преди да стигне до научния метод, който има едно-единствено, но пък напълно достатъчно достойнство: работи. И макар това да не е стигнало до всички, при все че всичко около нас е рожба на точно тая работеща наука, можем да я използваме за същия тип забавление – да потърсим научни отговори на абсурдни въпроси. И точно това прави Рандал Мъндро в „Какво би станало, ако…?“, където със стоическо търпение и впечатляваща ерудиция разчеква подробно невнятни питанки.
От тази книга може да бъде събрано чудовищно количество абсолютно ненужно, но за сметка на това адски забавно знание – и няма как да бъде четена, без човек да се смее с глас, особено на готините рисунки вътре и на рубриката „Странни (и обезпокоителни) въпроси от пощенската кутия на „Какво би станало, ако….?“ – сред тях има ред истински попадения, като например: „С какви логистични аномалии може да се сблъскате, ако се опитате да съберете армия от човекоподобни маймуни? Кевин“. Ето един визионер, казвам аз.
Ще си позволя да издам някои от най-забавните за мен теми, но те само малка извадка от разточителното пиршество от наука и хумор в книгата.
Коя ще е последната човешка светлина, ако хората внезапно изчезнат? Мънро преминава през различните възможни отговори на този въпрос – като разните типове електроцентрали, от водноелектрически до ядрени, продължава към космическите сонди и аварийни телефони, работещи със слънчево захранване (и лампата им), които могат да изкарат някое и друго столетие, но в крайна сметка смята, че отговорът е в излъчването на Черенков, познато на всички, гледали сериала „Чернобил“. Той обяснява, че ядрените отпадъци се съхраняват в блокове, които сияят в синьо – и ще сияят столетия наред като последната светлина на човечеството.
Колко физическо пространство заема интернет? Отговорът е кратък и изненадващ – един почти пълен петролен танкер. Не много впечатляващо, да.
Забавна е главата, която симулира полет на самолет „Чесна“ над различните тела от Слънчевата система (има и картинки). Ще цитирам как започва откъсът за Венера: „…физическите изчисления ни дават представа как би изглеждал полетът там. Изводът е: самолетът ви ще лети доста добре, само дето през цялото време ще гори, след това ще престане да лети, а след това ще престане да бъде самолет.“ Да си знаете.
Ето и един основополагащ за мен въпрос. Кое от следните неща ще е по-ярко с оглед на енергията, стигаща до ретината ви: свръхнова, видяна от такова разстояние, на каквото е Слънцето от Земята, или детонацията на водородна бомба, притисната до очната ви ябълка? (Има и илюстрация на човече с бомбата, притисната до окото). Е, ще оставя сами да се досетите кое е.
Като млад шофьор живо ме заинтересува информацията каква ще е глобата, ако карам с 90% от скоростта на светлината в Пенсилвания, където се заплаща глоба от 2 долара за всяка миля в час, с която е надвишено ограничението на скоростта. Отговор: 1,14 милиарда долара – достатъчно, за да внимава човек.
Още един сложен въпрос с изненадващо просто отговор: Представете си, че сте опасали Земята с въже, така че то минава плътно по нея. А сега си представете, че искате да повдигнете въжето на 1 м от повърхността – колко дължина трябва да добавите. Ами… едва 6,28 метра. Математиката ми е нещо непонятно.
И последно – с изненада научих, че над някогашната Британската империя слънцето все още не залязва никога заради малък остров в Южния Тихи океан. Мънро обяснява, че докато над този остров няма пълно слънчево затъмнение, което за идните хиляда години не се предвижда, и ако Великобритания не промени границите си за този период (съмнително, Брекзит ще да е само началото), то и традицията ще продължи.
Тези идеи бяха много малка част от купищата, които е събрал Рандал Мънро в „Какво би станало, ако…?“ С много свеж хумор, прекрасно предаден от преводачката Елена Филипова, той показва как можем да използваме сериозен инструмент като науката за забавление – и няма нужда да му вярвате за каквото и да било, нито да качвате на кладата несъгласните с вас или с него. И това е най-хубавото в цялата история.
От същите жанрове
