Така че може би най-истински независимите форми на живот – единствените, които имат претенции да бъдат напълно независими и „свободно живеещи“ – са някои, които може би изглеждат доста примитивни на пръв поглед. Тук влизат микроскопичните цианобактерии, често наричани синьо-зелени водорасли, които могат както да фотосинтезират, така и да улавят нужния им азот, и археите, които получават всички свои енергийни и химични суровини от вулканично активни хидротермални кратери на морското дъно. Удивително е, че тези сравнително прости организми не само са оцелели много по-дълго от нас, но са и по-самостоятелни от нас.
Така и не прочетох класическия труд със същото име на Ервин Шрьодингер от 1944 г., но още щом видях книгата на Пол Нърс, си казах, че „Какво е животът?“ трябва да я има на български, толкова свещено неразбиране има към книгите за еволюцията, които обичам да издавам (скоро идва ново издание на „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс), че си е редно да се започне от по-простички неща, барем има промяна в положителна посока. А вдъхновените думи на този Нобелов лауреат, посветил живота си на разгадаване тайните на клетките, си заслужават дори само заради завладяващата страст, с която описва своята наука и нейните невероятни открития.
Без да се разпростирам излишно – самата книга е само двестатина странички, мога поне да отбележа петте глави, в които той описва както своя труд, така и универсалните открия от последните десетилетия в устройството и работата на клетките, какво са гените и как вършат своята работа, ролята на еволюцията чрез естествен отбор (че закъде без нея?), и двата различни основни аспекта на живота – като химия и като информация. Тук-таме Нърс задълбава в детайли, които просто няма как да бъдат обяснени просто, защото не са – и не могат да бъдат, животът е истинско чудо без създател, което си заслужава изследването. В края на книгата си Нърс – по подобие на Дейвид Атънбъро в „Живот на нашата планета“ вплита своите познания в по-широката рамка на климатичните промени и заплахата за земната биосфера следствие на човешката дейност.
Ако ядете яйце на закуска, обърнете внимание, че целият му жълтък е една-единствена клетка. В нашите тела също има огромни клетки. Например отделни нервни клетки се простират от основата на гръбнака чак до върха на палеца на крака. Това означава, че една такава клетка може да бъде дълга около метър.
Сега, да кажем, че в „Какво е животът?“ Пол Нърс дава окончателен отговор на въпроса, би било, разбира се, невярно, в науката почти няма окончателни отговори – но има постоянно развитие и усъвършенстване, което, както и в еволюционния процес, е самата същност и смисълът на цялата работа. Важен е пътят, а не целта, нали така – е, животът е изминал много, ама много дълъг път от появата си (а тия дни излезе новината, че в метеорити са открити вече всички съставки на живота, което подсказва, че теорията за панспермията определено трябва да се приема сериозно, но пък отваря много други въпроси) и да се надяваме, че му предстои още много път. Освен ако не го прекратим с действията или бездействието си.
Искам изрично да благодаря на Мария Иванова-Атанасова за чудесния превод, както и за допълнителните бележки към текста. И на Фиделия Косева за тази вдъхновяваща корица, беше от най-лесните избори.
От същите жанрове
