„Какво е мъж без мустаци“, абсурд по хърватски

  Абсурдите се представят най-лесно и понятно, когато се свалят до малък размер – добър пример е колко е лесен присмехът над безумните секти, но колко на нож се приема присмехът над организираните религии, които са различни само с бройката на последователите и времето, в което са имали възможност да набиват шашмотевините си. Същото е и с действителността – в национален мащаб нещо е трагедия, сведено до едно село, става комедия. В последно време, случайно или не, прочетох няколко такива книги – „Кокошият рай“ на Лунгу, която си бе направо гротеска, и „Руският съсед“ на Вешим. „Какво е мъж без мустаци“ на Анте Томич влиза точно в тази схема. Тя е хърватският вариант на горните две заглавия и при всичките прилики прокарва привкуса на различното мислене – хем балканско, хем не съвсем.

   Смилево е типичното селце, в което историческите събития се случват само по телевизора и във вестниците, но не засягат живота с нищичко. Страстите на местните са лесно палими, алкохолът е в излишък, а местният футболен отбор умее да печели мачове наесен и да продава такива през пролетта, за да скърпи бюджета. Местният свещеник е бивш алкохолик, а около него се завърта драма, когато става обект на щенията на вдовица с много пари. В абсурда се намесват и военните, които правят маневри наблизо. Разбира се, щерката на местния богаташ се влюбва в селския идиот, а още цял куп скици допълват шеренията. Анте Томич не се е задоволил с отразяване на абсурдните привички в рамките на селото, а допълва с постоянни вметки, уж вестникарски статии на криминална тематика, които са направо тип култовите нашенски „Не!Новините“.

    Смехът е умението на едно общество да се вглежда в себе си и да се развива. Балканските народи имат дефицит на умение за развитие, но поне умеят да се смеят щедро над недъзите си. „Какво е мъж без мустаци“ е чудесен пример за това, малка книжка, която си заслужава, защото зад смеха и абсурда има много, много повече. И не е изненадващо, че филмът по нея става най-гледаният хърватски филм на десетилетието.

   Друго ревю има в „зорините озорени озарения“.