Странна книжка е написал Кундера. Смесил няколко истории, които преливат една в друга, завъртат се и пак се събират на едно място. Покрай историите пише интересни размисли за политиката и живота.
Впечатление ми направи разказа му за негов приятел – Понтевен, който въвежда термина “танцьор” за един определен тип политици – тези, които не ламтят за власт, а само за слава. Такива политици искат да заемат цялата сцена и да изместят останалите – всякакви прилики с познат вам министър-председател на малка балканска държава са безпочвени.
Дадени са и примери с двама френски политици, чиито имена са ми непознати. Те се борят в своя танц – единият целува болни от СПИН пред камерата, другият държи пред обектива гладни деца в Африка, а помежду си водят т.нар. “морално джудо” – поставяне на другия в по-ниска морална позиция,
примерно като го принуждава на мига пред камерата да заеме отношение към щекотлив въпрос. Танцьорът не понася тайните споразумения, а се стреми да действа спонтанно, естествено пред камерата.
Една мисъл на Кундера ми допадна силно: “Този, който дава гласност на идеите си, рискува наистина да убеди другите в тяхната правота, да им повлияе и така да се окаже в ролята на човек, който се стреми да промени света…”
Обезателно трябва да прочетете чу десната история на един злощастен чешки учен-ентомолог, който след 20 години работа на строеж заради прегрешения към партията отива на симпозиум на западни учени по неговата специалност. Вместо наука, той попада в един гротесков калейдоскоп от събития, който завършва край басейн, в който се дави жена, двама се опитват да се любят на ръба, а нещастник се чуди какво му е дошло на главата.
От същия автор
От същия жанр
