След „Списъкът с моите желания“ очаквах още една лека, забавна книга от Грегоар Делакур, с фина драматична нишка и това френско усещане за повелята да се наслаждаваш на живота. „Какво поглеждаш най-напред“ ми даде всичко това – и много повече. И тъй като повечето неща, които ме впечатлиха в книгата, се дължаха на изненадата, няма да споменавам подробности от сюжета – просто едно момче среща едно изключително красиво момиче, влюбват се и идват последствията.
Въпросът за идентичността е централен в книгата. В свят, който е обсебен да създава и да се прекланя пред икони, често доработени със софтуер и грим до степен да загубят връзка с реалността, истинските стойности е трудно да пробият. Едно момиче може да е изключително красиво само по себе си – и пак ще я сравняват с тази и онази доукрасена дигитално звезда. Разбира се, любовта оцелява и при тези враждебни условия – когато шоубизнесът е могъщ и свръххубавици дебнат отвсякъде, – но трябва да се бори много по-силно и усърдно за себе си, за самостойността си, за отграничаване от измамния блясък.
Едно момче и едно момиче – в история, прилична на разказаната в толкова много романтични филми. В началото наистина му се позачудих на Делакур защо я разказва отново. После разбрах. Не е същата история. По-добра е. Много истинска и докосваща, разказана в оня вихрен наратив, който отличава европейските автори от вкалъпените до голяма степен американски. Тази кратка книга с неустоима българска корица има чудесен привкус на нещо истинско, ако и да е с почти фантастичен сюжет, ако и тук-таме да има сюжетни кръпки, които прозират. Определено авторът е писал бързо, не е губил време да измисля благовидни, реалистични обяснения. И все пак му се е получило.
Делакур събира цялата си история в едва няколко дни – но ги използва благодатно, изграждайки наистина запомнящи се герои, макар че – нека сме искрени – позоваването на познати, почти клиширани образи помага на историята да се запечата толкова добре, да бъде лесно визуализирана. Ако в центъра бе някоя неизвестна у нас френска звезда, романът нямаше да ме грабне така, ако не бях гледал този и онзи филм, пак щях да съм оплетен като пате в кълчища. Но изборът, поне от моя гледна точка, е удачен. И се получава тая сплав, която прави един роман запомящ се.
„Какво поглеждаш най-напред“ е приказката за грозното патенце, превърнало се в красив лебед – и оказало се в ято с още купища подобни нему. И изгубено отново. Защото един лебед е красив, когато е единствен в очите на някого.
От същия автор
От същия жанр
