Жанр: Публицистика

Издателство:

Автор: Малкълм Гладуел

Оригинално заглавие: What the Dog Saw: And Other Adventures, 2009.

Преводач: Мариана Мелнишка, Ина Ескенази, Владимир Новков

Корица: Райчо Станев, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 486

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

 Малкълм Гладуел е поредният автор, за срещата с когото съм доста позакъснял. И пак се ядосвам, че съм го пропускал досега – страхотен публицист с усет към историите, които разказва, с богата фактологична подплатеност и умело събиране на привидно разнопосочни области, за да изгради наратив, който далеч надскача частните случаи, които изследва. А, да, и не пише тромави изречения като предното ми.

  6516450 Няколко души ми казаха, че „Какво видя кучето и други приключения“ им е харесала по-малко, отколкото предишните му книги, издадени у нас – но тъй като нямам тази база за сравнение, мога само да очаквам нещо още по-добро. Като цяло съм голям фен на книги, които разбиват масовите митове, без значение в коя област, като досега си имах за основна слабост Насим Талеб, чиито книги „Черният лебед“ и „Антикрехкост“ са доста по-сложни, но не по-малко интригуващи. Гладуел обаче определено е по-добър в писането, макар че със сигурност може да носи на критика по линия на подбиране на черешките – както и всяко обобщение по принцип. Допадна ми обаче, че сред текстовете се самоанализира и наблюдава къде може да изпадне в заблуда заради собствените си нагласи и слабости – това издава буден ум, който е способен да се самокоригира или да носи на критика.

   Иначе историите в този сборник са изключително разностранни, но попадат под общия знаменател на факта, че едновременно задават вътрешен поглед към интересна тема, но обръщат масовото възприятие и разбиране с главата надолу. И още – хората в тях не са тези, за които се пишат лъскави, хвалебствени книги. Ето как самият Гладуел ги характеризира още в началото:

От всички хора, които ще срещнете в тази книга, малцина са силни или дори прочути. Точно това имах предвид, когато казах, че най-много ме интересуват скромните гении. Ако искаш да намериш истинска история, не тръгваш от върха. Започваш някъде от средата, защото именно хората, които се намират по средата, вършат цялата работа на света.

   7406542Тези хора се занимават с важни и наглед не чак толкова неща: продават кухненски уреди по собствени чертежи, създават нови видове майонеза и кетчуп, играят на финансовите пазари срещу всички останали (точно за Талеб е статията), промотират боя за коса, създават и усъвършенстват противозачатъчни, обучават кучета, търгуват с деривати, провалят огромни бизнеси със замах, разследват мътни истории, живеят на улицата, търсят ефективни мерки за борба с бедността и прекомерните обществени разходи, свързани с нея, търсят проблемите с мамографията и криминалните профайлъри, и двете от които се оказват доста недостойни за доверието, което им се оказва, занимават се с авторски права и къде минават границите в тях, работят в армията и разузнаването, вземат сложни, рискови решения, борят се до последен дъх или блокират в решаващи моменти, изследват причини за трагични катастрофи и подобряват бъдещето въз основа на информацията, събрана от тях (или не?) и още много други. А написах изречение за чудо и приказ просто, почти се гордея с него.

     Гладуел е умник от класа, но не се взима сериозно – и това ми харесва наистина. Скоро ще си набавя и другите му книги. „Какво видя кучето и други приключения“ бе една една чудесна първа, но не и последна среща, за пореден път благодарение на изключителния книжен вкус на Мила Ташева, която просто знае какво да ми тикне в ръцете с твърда препоръка за четене.

   И нещо последно, несвързано пряко с книгата – уважавам силно колегите от „Жанет 45“, но форматът на тази книга прави четенето изпитание, няма как с една ръка лежерно да държиш отворени и да виждаш удобно двете страници, камо ли да си водиш бележки.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.