Странният момент, когато една книга започва да те преследва – един ти пише за нея, друг я споменава по телефона, излиза ти във фийда във фейсбук, а за капак по време на ежеседмичното мачле един приятел ти говори за нея. А всъщност „Каквото ти принадлежи“ на Гарт Грийнуел ми направи впечатление още от „Granta. Градът“, където бе публикуван откъс – но далеч не съм сигурен, че щях да я прочета само заради него. Тези дни големи имена (Георги Господинов, Мирослав Пенков и др.) единодушно обявиха романа за шедьовър и за събитие в американската литература. Събитие, което се развива преобладаващо у нас – и не просто това, сюрреалистично е да четеш преводна книга, в която героят се качва в 76, слиза на 300 метра от дома ти и отива в близката поликлиникаа, за да се изследва. Просто едно такова далечноблизко.
Скандал от тази книга няма да произлезе. Тя не е гей-версия на сивата напаст, не прелива от сексуални сцени с мъже, не проповядва антихристиянски ценности, развращаване на деца и превръщането на градовете в нови Содом и Гомор. Спокойно. Това е книга за любов. И за вътрешни демони, с които се живее по-трудно, отколкото с външни. За един мъж, избягал далеч от баща си, от семейството си и от укора, и който не може да се намери мястото. И за когото любовта е повече да те прегърнат нощем, отколкото сливането на телата по по-прям и недвусмислен начин. Да, на корицата им гол мъж, че и пенисът му се вижда, но мен лично ме дразни само преносът, професионална деформация 🙂
Мъж, преподавател в елитен колеж в София, припокриване между автора и неговия герой в една или друга степен. Среща Митко, младо жиголо, подвизаващо и препитаващо се в тоалетните на НДК. Има го, няма го, купува вниманието му за кратко и го губи сред всичките му другия приятели. Привличане, страст, нужда – главно нужда отвътре, нужда душевна, не физическа. Променяйки хронологията на живота, смъртта идва преди болестта – втората глава, озаглавена „Гроб“, е ретроспекция на миналото на героя, на живота му у дома и първите сексуални драми с негов приятел и неговата пряма, детско-юношеска жестокост. Обратно в България, Митко се появява отново, за да се възползва от глупавия чужденец. И става една… Героят е добрият самарянин, който отчаяно дири субект на спасение. А него кой ще спаси?
С плътни страници, които са погълнали изцяло пряката реч в себе си, Грийнуел създава напрегната атмосфера на една объркана душа, на един разкъсан жител на алиенираното съвремие, в което всичко е толкова достъпно, че е напълно безсмислено. „Което ти принадлежи“ е обърната навътре книга и нетрадиционната сексуалност на героя е само дребен щрих на фона на универсалните му дилеми и проблеми. Уязвимост – това е думата, която доминира книгата. Уязвимост и физическа, както героят установява в един мизерен морски хотел, и на чувствата – през цялото време. София е представена в преимуществено сиви краски, но все пак ми хареса тази странична гледна точка, която отчита и хубавото, и лошото, без да ласкае или проклина.
Един приятел написа нещо много хубаво в Goodreads: „Същевременно е роман за чужденеца у нас. И за чужденеца в нас. Когато собственото ти съзнание е в постоянен културен шок от обществото, в което си попаднал, а едновременно с това самото общество е достатъчно незряло и е в културен шок от това, което самият ти представляваш, думите идват сами.“
Романът вече лети отвъд Океана. Не смея да гадая какво ще се случи с него тук.
Още два текста за книгата открих в „Терминал 3“ и в „Thought Tourist“.
От същите жанрове
