Това е третата книга на Видал, която чета това лято след „Вечна война за вечен мир“ и „Вашингтон, окръг Колумбия“ и считам, че е най-добрата между споменатите.
Книгата е написана през 1978 г. и описва апокалиптичен сюжет, пред който купищата холивудски суперпродукции бледнеят. Бивш военен от Виетнам се самообявява за Калки – десетото, последно превъплъщение на бог Вишну, дошъл да прогласи края на поредната човешка ера.
Около него се завърта култ, който бързо придобива популярност не само в Индия, а и в западния свят. Богато финансиран с търговия с наркотици, подкрепян от подкупи за властите, поклонниците на Калки разпространяват учението чрез лотария, в която се печелят пари, без да се купува нищо. Логично американците лудват от тези възможности.
Калки говори и говори, че краят на света идва, а последователите му се фанатизират и стават все повече. Най-известните медии, разузнавателни служби, че дори и китайската мафия са по петите му, но само авиаторката Теди получава достъп за интервю с него. Малко по малко, колкото и да е скептична, и тя става близка на Калки в ролята на опитен пилот.
Култът придобива огромни измерения, докато срещу Калки не е извършен атентат в „Медисън скуеър гардън“, който го разкъсва на части. По чудо той се появява след няколко дни, а седмица по-късно идва и краят на човешката цивилизация в един-единствен ден – предсказанието на Калки се сбъдва. Последните 80-на страници проследяват живота на петимата останали жители на планетата – Калки, жена му Лакшми, Теди и още двама помощници на преродения бог.
Изумително произведение. От самото начало критичният ни мозък отхвърля възможността американецът да е прероден бог, но с развитието на романа въпросите се трупат, напрежението се покачва, а изпълнението на предсказанието му оставя без дъх. Следват страници на нова надежда, която бавно гасне…
От същия автор
От същия жанр
