Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Лайош Грендел

Оригинално заглавие: Einstein harangjai. Abszurdisztáni történet, 1992.

Преводач: Нели Димова

Корица: Даниела Денчева, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 156

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

    В последно време рядко купувам книга импулсивно, но „Камбаните на Айнщайн“ на Лайош Грендел ме спечели с лекота – дявол да го вземе, не мога да устоя на комбинация от образа на гениалния учен и Ленин, кипрещ се до него. Обичам сатирата, особено когато е политически некоректна, но с мяра, без залитане във вулгарност. Грендел е от старите, опитни пера на унгарската литература, а специално този му роман е от периода непосредствено след разпадането на Варшавския договор, та е с логична тематика изсипване на всичко, което е било сдържано.

    Героят в книгата Фери Месарош е уникум, тази дума нещо започна да се губи в последно време, а е показателна – като малък той смело заявява, че – като порасне – иска да стане… Ленин и тази му мечта го води до бърза среща с партията. По-натам тези му връзки ще се задълбочават, защото с правилно нацелен брак той си осигурява топло гнезденце в рамките на системата – заема ръководна длъжност в секретен институт по незнамсиквоси, замаскиран като шивачница. Потопен в абсурда, сред работа, която не разбира, но за която получава награди, с колеги, изкривени и деформирани интелектуално и живот, предопределен изцяло до последния детайл. До рухването на системата, разбира се.

bk072374nagy    Грендел описва с лекота един абсурден свят, в който обаче лека-полека започнах да се давя, не го разбирах. Очевидно е, че в текста са вмъкнати много кодове, които само човек, живял комунизма (и вероятно именно унгарския му вариант), може да разбере, но и с това наум пак в един момент абсурдът започна да идва в повече. Особено към края вече книгата си бие на сюреализъм, всички герои са сменили ролите си, вършват адски важни, но неясни неща, а на нашият человек остава да се лута и да не може да открие мястото си в променените условия. Затова и в крайна сметка книгата ме остави с твърде смесени чувства, макар, особено в началото, да имаше много силни откъси, много ярки образи на абсурда.

  И още нещо – странирането на тази книга е едно от най-странните, които съм виждал, не знам дали е търсен ефект, но по-скоро дразни с липсата на отстъп и разстоянието между абзаците.