Е време си беше, не може вечно да главоболим днешните деца с „Войната на таралежите“, колкото и да си я обичаме и да ни е свидна – трудно е приключенията на наперени хлапета по бели гащи, които искат да играят баскетбол пред блока през соца, да ги грабват чак толкова. „Камен и пиратите от 5г“ на Елена Павлова е свежа и забавна приключенска история за днешните хлапета – с неизбежните телефони в ръцете им, групи, лайкове, приложения и снимки, снимки, снимки. Елена прави прекрасен скрит реверанс за нас, възрастните, към много автори и книги, с които сме израснали, сред приключенията, на които ще се радват хлапетата – аз лично видях препратки към Азимов, Кестнер, Вежинов, Джеймс Матю Бари и други. Но важното е какво ще видят младите читатели – а мисля, че то ще им хареса.
Тук е, разбира се, на първо място – Камен, новото момче в класа, което има изключително богато въображение и знае неща, които хич не подобават на годините му. Той бързо се сдружава с останалите хлапетии от класа и често започват да посещават любимия си учител Иванов, който не само има кабинет, който прилича на кораб, но и е винаги придружаван от вероятно истинския главен герой в книгата – джак ръсела Пират. Джафкащото и неуморно чудо припка из всички страници, фокусира постоянно вниманието върху себе си, намесва се с авторитетни реплики тук и там, а любовта и разбирането на Елена към кучетата прозира от всеки ред. Дори една бойна автентична (по Пратчет) котка не може да отнеме от обаянието на това космато кълбо от енергия и обич.
Няколко други учители също имат епизодични роли, а около децата и техните близки се завъртат и странични линии, които описват истинските приятелство и обич. Особено симпетичен ми бе един заекващ момчурляк – по обективни причини. Светът на единайсетгодишните далеч не е само забавления и приключения, макар че и те като Пират почти не се придвижват ходом – те тичат, надбягват се, скачат и се блъскат в какво ли не. Те трябва да се срещнат с болестите, с опасностите, с всички неща от света на възрастните, които няма как да не им се отразят. Както подобава, децата са на висота във всеки един момент – те са малки герои, които да вдъхновят всеки малчуган да бъде по-смел, по-добър, по-съпричастен.
Няма как да ви разкрия най-голямата тайна на книгата – на мен не я казаха, и аз няма да ви я кажа. Елена Павлова ни повежда на шеметно приключение с много герои (хубаво е, че са описани и илюстирани така чудесно в началото, че ги пообърквах). В книгата има вълнуващи състезания по аджилити, което си нямах идея какво е, но вече ми се струва адски забавно, и още по-вълнуващи планове и тяхното осъществяване. Дори има цял-целеничък истински шпионин и лоши хора, които му помагат – а целта на лошите им помисли е едно от хлапетата, което крие споменатата по-горе тайна. Ще видите.
И си чакам продължението. Имам идеи какво може да се случи с г-н Иванов и Пират. Ще подкупя Елена да им намери котка, имам подръка една, която ще свърши работа…
