Смело решение е да се напише книга като „Кан Кубрат: Върховната битка“, особено ако я обвържеш изцяло с последните часове на владетеля и добавиш криминална интрига около неговото отравяне. Едни ще рекат, че е несериозно, други дори чак ще се възмутят, а трети ще търсят и под вола теле, за да се заядат за един или друг детайл от сюжета. Поне безразлични няма да има, така си мисля. Аз лично зачетох книгата заинтригуван, защото уж наличното ми по диплома историческо образование е с толкова пробойни, че всеки нов поглед към събития от миналото ми е интересен и рядко събужда съпротива в мен.
Кънчо Кожухаров заплита напрегната интрига около последните часове живот на Кубрат, които се редуват с исторически реминисценции за неговия живот и този на синовете му. Всеки от тях е обособен като характер, като поведение и сякаш бъдещето на държавата в различните му варианти е проектирано именно чрез тях – който стане владетел, той ще наложи волята си и ще действа според разбиранията си. Именно тук тече втората и по-важната нишка на романа – не кой е убиецът, а кой ще наследи престола, който скоро ще бъде освободен. Авторът умело балансира по ръба на историческата истина и художествената измислица, но и съумява да даде сериозна психологическа дълбочина на своите герои. Няма двуизмерни типажи, няма прости, открити намерения – всичко е обвито в мъглата на личната амбиция, на потайните стремления, на амбиция, скрита зад простодушие и уж искрена любов. Кънчо Кожухаров пише чудесно и четенето е истинско удоволствие.
В последно време аматьорските посегателства към историята станаха направо напаст, а самата наука беше отхвърлена изобщо, защото просто не задоволява щенията на тупащите се в гърдите патриотари. Масата жадува да й бъде вменено велико минало, колкото се може по-велико, но не мога да разбера защо й е нужно това при видимо несретното настояще. За щастие, „Кан Кубрат: Върховната битка“ не изпада в тази крайност, но успява да зададе интересни въпроси, а историческата студия в края може би дава и някои отговори.