Сборникът със статии на Айн Ранд, Алън Грийнспам и Робърт Хесен “Капитализмът: непознатият идеал” е своего рода голяма научна бележка под линия към изумителните романи “Изворът” и “Атлас изправи рамене” по думите на самата писателка. В него тя е насъбрала множество публикации в пресата на тримата през 60-те, в които развива в научен вид своята рационална философия – “обективизма”.
Няма как да ви преразкажа пътищата на мисълта на Ранд, затова ще посоча само някои от базисните стълбове, на които тя изгражда своето учение.
Според нея в едно общество трябва да има пълна доминация на индивидуалните права над всички останали. Тя посочва, че “индивидуалните права са средството за подчиняване на обществото на определен морален закон”. Върла противничка на държавната намеса, тя разгромява етатизма с всяка една страница. Нерядко цитира откъси от “Атлас…”-а, което още един път потвърждава неговата роля не като проза, а като роман-идеология. Оттам е постулатът, че “Когато човек произвежда, а други се разпореждат с произведеното, той е роб”.Според нея такива роби са производителите, които трябва да се съобразяват с държавните регулации, които нерядко са нелогични, мъгляви и понякога грабителски.
Ранд счита, че държавата трябва да бъде слуга на индивида. Тя трябва да защитава и гарантира правата му, нищо повече. Ето и точен израз на това:
“Фундаменталната разлика между частното действие и действието на правителството – разлика напълно игнорирана и занемарена днес, – се крие в обстоятелството, че правителството притежава монопол върху легалното използване на физическа сила. То трябва да притежава такъв монопол, защото е упълномощено да ограничава и да се бори срещу използването на сила; и поради същата тази причина неговите действия трябва да са строго дефинирани, определени и ограничени; в неговата работа не е допустима никаква проява на приумица или каприз; то трябва да е безпристрастен робот, чиято основна движеща сила са законите. Ако едно общество иска да е свободно, неговото правителство трябва да бъде контролирано.”
С последното няма как да не се съглася. Очевидно е, че в наши дни подобни идеи са дискредитирани, особено насред криза, предизивикана от либерална слободия. Отвсякъде валят призиви за повече държавна намеса, но е ясно, че и това ще е до време.
Ранд ратува най-вече за индивидите, за тези, които създават, които са способни да променят света. Тя усърдно и последователно заклеймява алтруизма, считайки го за вредна пропаганда, която служи да въведе чувство на постоянна вина у хората за успехите им. И по мои наблюдения нерядко това е вярно, случва се самият аз да се чувствам виновен при вида на човек, бъркащ в кофата за боклук, а практически нямам основание за подобно чувство.
Ранд постулира, че „Когато на “общото благо” на едно общество се гледа като на нещо отделно и по-висше от индивидуалното благо на отделните му членове, това означава, че благото на някои хора взима превес над благото на други, като тези “други” придобиват статус на жертвени животни… Но и “благото на мнозинството” също е само претекст и заблуда: тъй като в действителност нарушаването на правата на индивида означава отмяна на всички права…
Ще спра дотук с цитатите. За мен книгата бе нещо важно и ново, в пълен с разрез с нещата, които досега са формирали мисленето ми. Обмислях доста и прецених, че съм бъркал силно в непрестанните си нападки към едрия бизнес – да, той е чудовищен в алчността си, но за това огромно значение имат държавните органи, които или го подпомагат, или се поддават на купуване, или отказват да прилагат контрол. Темата е обширна и спорна, трябва да прочета още, за да намеря истината за мен. И тъй като Ранд счита, че Истината може да бъде само Абсолют, никога нещо относително, надявам се да успея.
