Оригинално заглавие: El Capitán Alatriste, 1996.

Преводач: Боряна Дукова

Корица: Христо Хаджитанев, мека.

Година на изданието: 2004

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

  Обичам да си намирам съкровища из кашоните на панаира – често там се крият чудесни книги, които не са улучили времето или читателите си. И се зарадвах, че си намерих това издание на „Капитан Алатристе“ на любимия Артуро Перес-Реверте от далечната 2004 г. За автора съм писал тук вече неведнъж – „Деветата порта“, „Обсадата“, „Фламандският майстор“, „Тангото на Старата гвардия“, „Кралицата на Юга“, „Севилското причастие“, „Добри мъже“, „Морската карта“ и „Фалко“, брей, дори аз не мислех, че са чак толкова. И сякаш има някаква зависимост – харесвам повече мащабните творби на Реверте, а по-кратките не ме впечатляват толкова.

 90411  Капитан Алатристе е типичен приключенски герой от дните на испанска доминация в Европа – тогава, когато богатствата на Южна Америка се изсипват върху короната и църквата, обогатяват върхушката и позволяват намеси из целия европейски континент. Времената на Великата армада, войните в Нидерландия и постоянното напрежение с всички съседи. Алатристе е ветеран с богат опит от бойното поле, чиято сабя често се отдава под наем, за да преживее – макар да има свой силен морален кодекс, често хората, които го наемат, не страдат от подобни скрупули.

785479._SY475_  И новата му задача е точно такава – заедно с един главорез да причакат двама окъснели пътници, да ги ограбят и сплашат. А сетне един демоничен представител на вездесъщата църква допълва задачата: да ги убият. Алатристе не е очарован от това развитие на нещата, но парите му трябват. Но… нападението не протича по план и в крайна сметка двете набелязани жертви оцеляват. И се оказват толкова важни личности, че оцеляването на самия капитан е вече под въпрос. Защото е разгневил най-опасните хора в кралството.

   „Капитан Алатристе“ е начало на поредица, която едва ли бих проследил, образите са твърде черно-бели за моя вкус, отнапред беше ясно кой добър, кой лош, както и как ще се развият събитията в крайна сметка. Самият герой остава недовършен като образ, но като за първа книга от седем е нормално да научим само откъслечни неща за него, със сигурност в следващите има пространни ретроспекции за живота му преди съмнителното начинание, в което се забърква. Самият разказвач, едно смело момче, ми допадна като наблюдател – и понякога участник – в събитията.