Карантината в началото на годината като че не промени много живота след нея – но даде път на този роман, отхърлен преди много години, чийто автор Питър Мей е добре познат у нас с трилогията си за остров Луис, която май трябва да си набавя. „Карантина“ е трилър, който се предполага да бъде и апокалиптична фантастика, само дето е трудно да бъде причислен вече към нея. В този свят Лондон е станал епицентър на епидемия, а вирусът, който убива бързо и неумолимо наред – от низините до върховете, гони 70% смъртност…
Историята тече в протежение на броени часове с основен герой детектив Джак Макнийл, който отброява и последните си часове като част от силите на реда. Ударите, които са се изсипали отгоре му, не са малко, а тепърва предстои да преживее най-голямото емоционално опустошение, когато детето му се оказва сред болните от вируса. Пътем обаче е изпратен на странно местопрестъпление – на поредния спешен строеж на болница, точно преди да се излее бетонът, е открит сак с детски кости. Изследванията показват, че са пресни – и че някой е извършил ужасяващо деяние. Заедно със своя близка, която умее да „чете“ по кости (нямаше как да не се сетя за антрополога Хънтър, героя на Саймън Бекет), детективът започва шеметно и адски опасно приключение, което ще го отведе до страховита, но предвидима развръзка. А по петите му в един момент се оказва страховит убиец, който просто отказва да умре.
Но истински интересното в романа не е криминалното разследване и особено слабия му екшън край, съчетан с евтина конспиративна окраска. Страховитото е описанието на ужасения и блокиран Лондон – празните улици и военните постове, които стрелят на месо към всеки, който се забави да изпълни разпорежданията, но и тайните забавления, напук на жестоката опасност. Мей описва и малък квартал, който се е опазил от вируса, като е отрязал връзки с останалата част на града – и е поставена охрана, която стреля по всекиго, който го доближи. Доколкото четох, именно заради тази част на книгата тя е била отхвърлена – описанията на карантинния Лондон са били преценени като нереалистични. А сега ги преценявам даже като твърде умерени, ако се вземе предвид какво би станало, ако наистина се случи такава смъртоносна епидемия.
„Карантина“ е това, което не видяхме, за радост, и да се надяваме, че няма да видим. И мисля, че с по-задълбочена фабула и тотално променен край може да стане много по-добра.