Точно четири години – от май 2019 г., чакам тази книга – а в колко различен свят сме вече… През това време излизаха други книги на Ю Несбьо – „Среднощно слънце“, „Синът“, „Кралството“, „Ревност и други истории“ – и те са си чудесни посвоему, но всички фенове на невероятната му поредица за Хари Хуле тръпнехме в очакване накъде ще поеме след чудовищните събития в „Нож“ . И да ви кажа, четири години не стигнаха да преглътнем всичко, което се случи в нея. Тринайсетата част за норвежкия инспектор, „Кървава луна“, идва да излекува поне малка част от раните, които онзи книжен нож нанесе. И успява до някаква степен, докато пътем се разследват деянията на един от най-странните и диаболични убийци, които съм срещал в криминалната литература.
След всички понесени наранявания и финалният coup de grâce, който Несбьо нанесе на Хуле и на читателите в последната си книга, не е изненадващо, че заварваме норвежеца отдаден на тежко безпаметно пиянство чак в Лос Анджелис, колкото се може по-далеч от Осло. Навярно не е било лесно да се открие мотивация, която да го върне в родината и към разследванията, та авторът го забърква в бегло разказана история с шармантна възрастна актриса, оказала се длъжник на едни крайно гадни копелета, и единственият начин да бъде спасен животът ѝ – а и този на Хуле, който ѝ се притичва на помощ – е да се намери солидна сума. Която по съвпадение се оказва възможна само ако се наеме да помогне на нагъл норвежки богаташ, заподозрян в свирепи убийства на млади жени, на които е бил „спонсор“. Хуле лети обратно към миналото си и към всички спомени, а на място е изправен пред поредно предизвикателство, ограничено само в десет дни – срокът, в който трябва да разреши случая, да вземе парите и да спаси и своята кожа, и тази на заложничката. Много, ама много бих искал да ви опиша или поне загатна методите на убиеца, родеят се с извратеното въображение на Томас Харис от поредицата за Ханибал Лектър (и непогрешим отглас от „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд ), но не бива, втъкани са много умело в действието и си заслужава да бъдат проследени в градацията им до безумието.
Но всъщност и това разследване, както и в други книги на Несбьо, колкото и да е интригуващо, завързано и пълно с обрати, е само придружаващо на по-голямата история – тази, заради която считам тази трилър поредица за най-добрата в света и заради която я следват милиони читатели по света: житейският път, осеян с драми, на самия Хуле. Неговото завръщане в Норвегия, възстановяването на връзките с хората около него, с всичко, което е посял, и бурите, които е пожънал, всички толкова реални сюжетни линии, неотличими от сложните дилеми на истинския живот. Това е, което доминира в „Кървава луна“ – и за мен този роман е преходен, макар да си има кървава завръзка и не по-малко кървав край. След като в предишната сякаш завърши една сюжетна арка, начената и развита в поредица от книги, сега Несбьо изгражда нова рамка, която ще развива в следващите. Вярвам, че Несбьо знае как да прикове изцяло емоциите и вниманието ни в това, което пише. И дано не чакаме още четири години.
